Темите, свързани с исторически личности, са отворени страници и винаги може да се добавят нови щрихи, които да допълнят образа. Такъв е и случаят с Панчо Досев, заяви историкът и уредник в Музея за нова и най-нова история в Добрич Цветан Сашев, предаде репортер на "Фокус". Поводът да бъдат представени пред обществеността в пресклуба на БТА в добруджанския град нови сведения за революционното дело на Панчо Досев е отбелязването на 150 години от гибелта на Васил Левски.

Според историческите хроники Панчо Досев е участник в Първата и Втората легии. "За това свидетелства популярната снимка от 1867–1868 г., на която е и Васил Левски. След разпускането на легионерите, Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до Панайот Хитов, писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостолът на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Според некролога на Досев публикуван през месец октомври 1876 г., от средата на 60-те до 1876 г. той работи като учител в Сърбия", пише в своето изследване историкът.

Нови факти, свързани с личността на Панчо Досев, са свързани с неговото учителстване в Сърбия, посочи Цветан Сашев. Със сигурност може да се каже, че е във времето между 1870 и 1876 г. Бил е учител в селата Метовница, Ражица и село Михайловац. Всички те са в района на Зайчар в днешна Сърбия, но са много близо до границата с България. Там е имало много голяма българска общност. 

"Това са стари поселения българи, от векове, но които с течение на времето стават все повече и повече, тъй като в периода на турско робство  и особено в края на XVIII и началото на XX век все повече българи се насочват към този район. Говорим за българи, които живеят на днешната територия на България. Това са хора, които се опитват да избягат от османската империя. Именно там е живял легендарният български войвода Иван Кулин. Това е една от важните фигури в така нареченото Белоградчишко въстание", разказа историкът и допълни, че част от българите, участвали в двете легии, остават да живеят в този район в очакване на нови бойни действия за свободата на България.

Друг любопитен факт, неизвестен досега, е този, свързан с времето, когато Панчо Досев, ранен в боевете край Зайчар е пренесен в болница в Белград. Част от лекарите, които го лекуват, са били англичани. "Впоследствие той развива инфекция, кракът му е ампутиран, тъй като е бил ранен. Много любопитно е, когато се решава да бъде направена тази интервенция, Панчо Досев решава да е без упойка. Има описание на неговото поведение как не е показал, че изпитва болка. Това за хората в болницата е било шокиращо. През цялото време той е разговарял с тях на различни теми", разказа историкът. 

Сведенията са от сръбски архиви, поясни Цветан Сашев. Част от тях са му предоставени за изследването по дигитален път, има и сътрудници, които помагат проучванията на място. "Това са отворени теми, които при всички положения ще запълваме със съдържание", категоричен е специалистът. 

"В хронологичен ред най-ранното споменаване на Панчо Досев е свързано с 1862 г., когато той тръгва от Варна към Белград с група съмишленици, за да се включи в т. нар. Първа легия на Г.С. Раковски. След започването на Сръбско-турската война се включва като доброволец в четата на Панайот Хитов. В спомените си Хитов разказва, че  при постъпването си Досев е бил учител в село Михайловац. В четата е деловодител. Впоследствие участва и в четата на Христо Македонски, която също е част от българското опълчение в гореспоменатата война. При Македонски е подвойвода".  Това разказва в своето изследване Цветан Сашев. 

Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич). Панайот Хитов разказвайки за събития от 1876 г., споменава възрастта му: "Беше женен, на възраст около 35 годишен….".

Жулиета НИКОЛОВА