Патосът в отбелязването на дати, събития и личности, важни в нашата история, се е проявявал назад във времето под формата на една истинска празнична тържественост. Дори още в епохата на турско робство в Добрич например са били организирани празнични шествия за Деня на славянската писменост и култура. Тези шествия са тръгвали от централния площад и са достигали чак до лозята и днешната местност Гаази баба. Така е било през османско време, така е било и по време на двете румънски окупации на Южна Добруджа. Това е бил един от начините да бъде съхранена българщината, коментира пред "Фокус" Цветан Сашев, уредник в отдел "Нова и най-нова история" на РИМ - Добрич.

В различни исторически периоди българите в Добрич са били една шепа хора, живеещи във враждебна среда, но въпреки това те са съхранявали българското. "Днес колко от нас се замислят, че през 70-те години на XIX век българското население при десетхиляден град е било някъде около 2000 човека, а са имали три църкви и са канели за учители хора, като Иван Кършовски от другия край на България, при това за сметка на местната общност", подчерта историкът.   

Тогава въпреки натиска и враждебната мюсюлманска среда българската общност се е самоорганизирала. Така е било с важните празници, да бъдат отбелязвани по собствен почин, без централизирано разгласяване или някаква форма на организация. "Хората сами са участвали в това нещо и то на драго сърце", допълни Цветан Сашев. Той припомни и за друг интересен феномен, характерен за Добруджа през така наречения румънски период. Това са българските културни общества, за чиито събития аудиторията е заплащала билет, за да присъства на среща с личност от културния живот на България. Сега нерядко културни събития биват с вход свободен, но интересът е малък.

Истинският патриотизъм е минавал именно през такива форми на самоорганизация - отбелязване на важни годишнини и събития от българската история, правене на сказки и т.н. По думите на историка, тези хора някога са били в едно непрекъснато възраждане, съхранявайки българското, те са извеждали по един естествен начин паметта за личности, като Левски и Ботев.  

В този контекст според Цветан Сашев на съвременните хора у нас не им трябва образование, а просвета. Необходимо е младите хора да имат широк светоглед и да преминават през знанието не през купища фактология, а да достигат до голямото значение на важните неща в нашата история. "Колко хора например биха си дали сметка какво представлява маршът "Шуми Марица" и какво всъщност е съдържанието, особено преди Вазов през 1912 г. да промени текста?", попита риторично историкът. 

Всъщност оригиналният текст е бил свързан със Сръбско-турската война и участието на нашите опълченци там. Ето и друг пример - повестта "Немили недраги". Колко от съвременните българи осъзнават какво е съдържанието, какъв е сюжетът?  Всъщност на нас, съвременните хора, ни липсва сериозно осмисляне на съдържанието на нещата в исторически план. И затова се случва задоволяване с повърхностни форми", коментира Цветан Сашев.

По думите му някъде назад във времето започва размиването и избледняването на истинския патос под влияние на начина на живот и в последно време особено осезателно и на медийната среда. Така на практика важни патриотични теми минават на заден план и понякога се появяват като проблясък само по време на чествания. В останалото време младото поколение живее в една "отровена" среда, която променя и самото възприятие за света и как той се преживява, коментира още Цветан Сашев. 

На практика младите хора у нас имат изкривено разбиране за историята, например за нейната жестокост, каза още специалистът, защото те не разбират същността на сакрални категории, свързани с жертва и загуба, не осъзнават цената на саможертвата и какво е вложено в борбата. Днес тези отминали времена се възприемат откъм парадната страна, с разветите знамена, изваденото бойно оръжие по време на исторически възстановки. Но в миналото реалността е била жестока, а цената на свободата е човешки живот или жестоки рани за цял живот. 

В наши дни, по думите на историка, вниманието на хората е концентрирано само върху малък кръг от личности, което отдалечава от същността на историята и важните процеси в нея. Логиката на живота е човек да стъпва на това, което е създадено от предците му и затова е хубаво човек да си зададе и въпроса: а аз какво ще оставя на идните поколения. "Затова една от големите цели на образованието в наши дни, като включвам и музеи, и медии, е в това да успее да създаде базови категории и най-вече мислещи хора, водени от любовта към родината", заяви Цветан Сашев, така както е било в миналото. 

Жулиета НИКОЛОВА