За някои от нас носиите на старите българи са дрехите, открити в старите бабини ракли. За други са спомени и омая от едно отминало време. Безспорно те са онази важна част от материалната и духовната история на българите.

Броени часове остават до провеждането на петдесет и седмия конкурс "Девойка кюстендилска пролет“. Конкурс, утвърдил се във времето, един от най-старите конкурси за красота в България,  конкурс уникален с това, че в един от кръговете младите момичета се представят пред журито и публиката облечени в автентични народни костюми. Един любим кръг, с желание наблюдаван от малки и големи.

Тази година организаторите правят един по-голям оборот в този кръг. За първи път ще бъде показана една много рядка носия – бялата кюстендилска сая. В интервю за предаването на "Фокус“ – "Цветовете на България“ художникът Евгени Серафимов се върна назад във времето, когато той е бил ученик.

"Този кръг беше измислен, когато аз бях ученик. Това беше 90-те години, когато това беше много контрастно. Тогава съществуваха едни конкурси за красота, при които девойките излизаха по бански костюми. Всъщност това беше една алтернатива. Този кръг, кръгът с народните носии, стана много любим, а с годините стана запазена марка за "Кюстендилска пролет“. Тази година слагаме още един щрих, показвайки една носия която е не толкова позната“, каза Евгени Серафимов.

Става въпрос за кюстендилска носия, в същата характерна визия, но става въпрос за бялата кюстендилска стая. Тя е изключителна рядкост за всяка една етнографска колекция. В днешно време са запазени не повече от 20 такива автентични носии.

"Щастлив съм, че ми повярваха на идеята. Да се опитаме да съберем за всяка девойка, да направим по един комплект от бяла кюстендилска сая. Получиха се 14 такива носии. Изключително е това, че никога не са се събирали от този тип носии на едно място такава бройка“, сподели кюстендилският творец.

Неговото вдъхновение идва от онази емблематична картина на Владимир Димитров – Майстора, "Молитва“. В нея девойките са в тези бели саи, потънали в размишление и в молитва за едно по-добро време. Картина, рисувана във военно време.

В съзнанието ми винаги съм се опитвал да събера и кюстендилските девойки, но това е една трудна задача, защото тези носии са изключителна рядкост. Самите носии носят онази автентичност, от преди 150 – 200 години.

Белият костюм има интересна история. Той е бил част от женското облекло, но с течение на времето той преминава от белодрешен към чернодрешен костюм. Остава да се носи само от неженени момичета. Той се възприема като венчална дреха. Важно е да се отбележи, че този вид костюм се е шил от терзии.

"За всяко семейство е било изключително важно да ушие такава представителна дреха за своята дъщеря. Ако се ушие такъв костюм то той ще се е носил твърде малко, поради тази причина са се шили черни. Освен това има традиция която задължава хората, с каквато дреха са били на венчавката, с такава дреха да бъдат и в последния им път“, разказа Евгени Серафимов.

Това е причината бялата кюстендилска сая да бъде рядкост и да се открива в отдалечени села.