Бургаският апелативен съд потвърди присъда от 18 години "лишаване от свобода“, при първоначален "строг“ режим за Динко В. (51г.). Това съобщиха от Апелативен съд - Бургас. Той е признат за виновен в умишленото убийство на Бехчет И., извършено на 20 март 2015 г. в местността “Перчемлията“, в землището на с. Изворище, община Бургас. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място унищожил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка "Фолксваген“, модел "Пасат“. Подсъдимият е осъден да заплати на Г. И., Ш. М. и А. И. по 150 000 (сто и петдесет хиляди) лв., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от убийството на техния родственик.

Делото пред Апелативен съд – Бургас е образувано по жалба на упълномощения защитник на подсъдимия срещу присъдата на Окръжен съд – Бургас. По време на съдебното следствие пред въззивната инстанция упълномощения защитник на подсъдимия застъпва тезата, че доказателствата не позволяват категоричен извод Динко В. да е автор на двете престъпления. Поддържа оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразени в жалбата, настоява за отмяна на постановения съдебен акт и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд. Прокурорът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Представителят на частните обвинители се присъединява към становището на прокуратурата.

След запознаване с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъждане на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и след проверка на атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло Бургаският апелативен съд е направил извода, че жалбата е неоснователна.

Във връзка с оплакванията за процесуални нарушения съдът на първо място е осъществил контрол за спазването на процесуалните правила и установил че в хода на наказателно производство и при постановяване на присъдата не са допуснати нарушения, които да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съд е обсъдил обстойно и задълбочено в акта си (72 стр.) дадените за първи път в съдебната фаза обяснения на подсъдимия, който признава, че между двамата възникнал спор за цената на овцете, "че ударил пострадалия с парче дърво по главата; че пострадалият е паднал на земята, повече не се помръднал и след малко е издъхнал, а край него се образувала голяма локва кръв“. Обсъдени са и показанията на основния свидетел, който разказал как е бил изгорено тялото на пострадалия и как е нарязан автомобила му.

В решението си апелативните съдии коментират заключенията на назначените на досъдебното производство ДНК – експертизи (първоначална и допълнителна) и съдебномедицинска (антропологична) експертиза. Тези заключения не са били оспорени от никоя от страните и предвид дадените с тях обосновани отговори на поставените им въпроси, съдебните инстанции са им гласували пълна вяра.

Съдът е дал кредит на доверие и на депозираните на досъдебното производство две писмени заключения на съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК – профилирането, изготвени в Института за съдебна медицина на Медицински университет – Инсбрук, Република Австрия. Тези експертизи и заключения са били назначени с цел идентифициране на пострадалия.

Магистратите отбелязват, че събраните по делото преки гласни доказателствени средства, както и многобройните косвени доказателства и доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност, логическа взаимосвързаност и последователност, налагат категоричен правен извод, че подсъдимият Динко В. е реализирал от обективна и субективна страна състава на чл.115 от НК, защото на 20.03.2015г., в местността "Перчемлията“, в землището на с. Изворище, община Бургас, умишлено е умъртвил пострадалия Бехчет И.

"Този извод е в синхрон с правната доктрина и трайната съдебна практика, които са еднопосочни в позициите си, че доказването на факта на извършено престъпление може да се постигне и само с косвени доказателства, щом като тяхната хронология и взаимовръзка изключват възможността престъплението да е извършено от друго лице, а не от привлеченото към отговорност“, пише в акта на Апелативния съд.

Въззивният състав е намерил за обосновано становището на първата инстанция, че наличните по делото доказателства и доказателствени средства позволяват да се направи категоричен извод, че изгореният труп е бил на пострадалия Бехчет И.

По отношение на престъплението по чл. по чл.216, ал.1 от НК. въззивната инстанция е споделила извода за присъствието на пряк умисъл. Подсъдимият Динко В. безспорно е бил наясно, че автомобила не му принадлежи, нито му е предоставен за ползване и разпореждане, но въпреки това го е нарязал на парчета, които обгорил. Тези негови действия указват, че той е съзнавал общественоопасния характер на действията си и е целял да прикрие следите от убийството на водача на автомобила - пострадалия Бехчет И.

Според Бургаския апелативен съд първоинстанционната присъда във всичките й части е законосъобразна, обоснована и справедлива и следва да бъде потвърдена изцяло.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Република България.