Борис Дякович поставя началото на археологическото и библиотечно дело в Пловдив
© Уикипедия
"Именно поради тази причина нашата библиотека след ремонта през 2010 година започва вече своето ново съществуване с неговото име, както се казва Библиотека "Борис Дякович“. И Борис Дякович е бил една много интересна личност", добави Илиева.
Дълги години той е директор на Археологическия музей в Пловдив - от 1901 година до 1932 година.
"На него в голяма степен се дължи фактът, че Пловдив изобщо има археологически музей, тъй като по това време има известни проблеми тук, в музея. Той всъщност е назначен, за да ги реши тези проблеми - проблеми с управата, с управлението на областната библиотека, с музея, артефактите, с разкопките и т.н. Тенденцията е била всъщност всичко да върви към музея в София, който е централен, който контролира цялостната дейност на учените и до ден днешен, разбира се. Но Борис Дякович е твърдо убеден, че музей в Пловдив трябва да има, и със своето упорство успява не само да направи възможно съществуването на този археологически музей под тепетата, но и да намери неговият нов дом, в който ние днес се помещаваме. Всъщност последният дом на нашия музей е уреден от него и от неговите връзки", посочи Екатерина Илиева.
По думите и, не може да се каже, че Борис Дякович е бил само археолог. Действително, много са откритията, които той прави и които той публикува, но успоредно с това той се грижи изключително много и за развитието на библиотеката, която е имала основна функция по това време, тя се е радвала на изключително голям интерес. Идвали са хора в читалнята непрекъснато да вземат книги, да четат, да се образоват и той много усърдно се грижи за нейното съществуване и за нейното развитие.
"И затова ние, с Народна библиотека "Иван Вазов“ го възприемаме като едва ли не наш баща, заради неговата много, много важна дейност, която е извършвал. И поради тази причина ние избираме нашата библиотека да приеме неговото име в знак на уважението ни към него", каза още Илиева.