Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Позиция на Бойко Димитров, общински съветник от ПП-ДБ-СС: 

Остават броени дни до изтичането на 3 месеца от началото на първото заседание на новия Столичен общински съвет. През тези 3 месеца, можеше да свършим много работа. Можеше да сме приели план-сметката за почистването на града. Можеше да сме разгледали много доклади на районните кметове. Можеше да сме разкрили нови социални услуги. Можеше да сме одобрили финансиране на нови обекти от общинския приватизационен фонд.

И още много други неща, за които съм убеден, че щеше да има съгласие от почти всички общински съветници. Освен това обаче можеше опозицията (която и да е тя) да е задала и получила отговори на десетки свои питания до кмета. Можеше същата опозиция да е поискала и получила изслушвания в комисии и на сесии на съвета, не само на кмета, но и на неговите заместници. Можеше да сме провели дебати и по много въпроси, където няма съгласие между отделните политически сили и да сме намерили тези решения, които са приемливи за мнозинството софиянци.

Вместо това вече 3 месеца провеждаме безплодни преговори само по един въпрос - как да изберем председател на съвета, който да организира и ръководи неговата работа. И така и не можем да стигнем до съгласие, че изборът на председател не е равнозначен на формиране на управленско мнозинство. И че този избор е задължително първо условие, за да се започне реалната работа, която да покаже кой е управляващ и кой опозиция.

И ако миналата седмица изглеждаше, че след толкова много време вече поне е направена първата крачка към постигането на съгласие, то в последните дни отново се вижда втвърдяване на позициите на всички политически сили и все по-реална изглежда опасността да се тръгне към нови избори. Аз все пак се надявам разумът да надделее в следващите няколко дни и да намерим решение, което да разсече Гордиевия възел в Столична община. Защото противното обрича нашия град на още половин година безвремие, в което много проблеми ще остават нерешени.

А едни нови избори няма да донесат нещо много по-различно и след няколко месеца същите участници пак ще трябва да седнат на една маса и да решават абсолютно същия въпрос, който е на дневен ред и днес.