До средата на годината в Пловдив ще отвори врати Музеят на ютията. Това съобщи в предаването "Цветовете на Пловдив“ на Радио "Фокус“ Грозделина Георгиева, уредник в Регионалния етнографски музей. Той ще се намира в Къщата на ангелите, на ул. "Съборна" 22. Цялата текстова подложка за музея в момента се подготвя от уредниците на Етнографския музей, а специално студио ще се погрижи за осветлението на витрините.

Всяка зала ще се изпълни по различен начин. Очаква се това да бъде един нов, цветен, интерактивен музей, като по стените ще се пускат прожекции на различни ютии във времето.

"Ютиите имат много символи, които представляват богини. Опитваме се да изкараме есенцията на този уред“, посочи Грозделина Георгиева.

Пловдивският музей на ютията ще бъде вторият по рода си след този във Франция.

"Но той ще се отличава значително от френския. Там ютиите са наредени на стелажи, а при нас искаме да го направим по съвсем друг начин - с история на ютията, кой тип по кое време възниква. Този уред се води от много неща. Изобретенията изникват според нуждите на времето“, каза още Георгиева.

БДЖ, например, са си поръчвали ютии с техния знак.

Музеят най-вероятно ще се казва "Пътят на ютията“, като до месец май трябва да се избистри концепцията.  

"Нашият музей ще бъде различен. Решихме едната зала, централната, да бъде зала на българското. Там ще бъдат посочени български патенти на ютии. Има много такива, имаме специфични модели, които ги няма другаде. По това ще се отличава нашият музей, типично локално ще пресъздадем пътят на ютията и търговията, която се е правил. Имаме пловдивчани, които са патентовали уреда, по-стари модели от него“, каза още Грозделина Георгиева.

Пловдивският музей на ютията ще разполага с 1300 експоната, любезно предоставени от художника Димитър Добрев. Те са събирани от него в продължение на 40 години.

"Ще се опитаме да направим един съвременан и визуален музей,с допълнителни ефекти и пресъздаване на огъня, когато гледаш ютия с огън, например. Някои хора въобще не са виждали такава ютии. При тях се глади през плат, това е тежко обслужване, затова много дълго време гладачите са били само мъже“, поясни Грозделина Георгиева.