С ритуал по полагане на цветя и венци в Благоевград бе отбелязана 99-годишнина от гибелта на Последния цар на планините - Тодор Александров, предаде репортер на "Фокус".

Събитието уважиха представители на местната власт, общественици, културни дейци и граждани.

Българският революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров е едва на 16-годишна възраст, когато се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, в Скопие. В периода 1904-1905 година Тодор Александров е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност.

Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му. Тодор Александров се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.

По време на Балканската война през 1912 година, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници. В съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета на Македоно-одринското опълчение, която навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. След края на Първата световна война, през 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат. Както пише в своите "Спомени“ Иван Михайлов ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград.

Оценката за ползата от подобна подкрепа на ВМРО за комунистическите сили обаче е нееднозначна поради македонизма, който по-късно започват да прокарват споделящите комунистическите идеи, както и възможностите за намеса на Съветска Русия в национално-освободителните движения на Балканите. През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.

Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.