Столична община с конкретни мерки за справяне с т. нар. "топлинни острови" в града. Според проучване, направено с участието на учени от Софийския университет, в София има зони, в които температурата е 4 - 5 градуса по-висока.

Причините за това са комплексни - от височината на сградите, тяхната гъстота, зеленината, както и материалите, които са използвани. 

След изследването екипът на Столична община е изготвил модел за справяне с този феномен, като първоначално той ще се приложи в най-големия столичен квартал "Люлин".

"Закъснели сме с осъзнаването на проблема "градски горещи острови". Мерките са били прилагани в самия архитектурен, градоустройствен дизайн на София. Охлаждането на София е един проблем, който е бил решен добре, сега ние го съсипваме със сгради, които бих нарекъл "климатични престъпления", коментира  бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов в ефира на БНТ.

По думите му това са високи сгради в центъра на въздушни коридори, които охлаждат града.

"Сега София се осъзнава. Доколкото ми е известно единственият град в България, който сериозно се занимава с този въпрос, е Бургас. Там има постоянно наблюдение и проучване на "горещите острови" - мерки, които се взимат непрекъснато", допълни Юлиян Попов.

Той подчерта, че ефект за София би могло да има, ако градът се промени. Според Юлиян Попов е необходима стратегия, която включва различното оцветяване, тъй като черният цвят привлича топлината.

"Могат всички покриви да се боядисат в бяло. Затревените покриви са много ценни от гледна точка на горещината, защото поглъщат и не излъчват топлина. Те освен това имат много добро влияние за задържане на водните потоци. С климатичните промени наблюдаваме екстремни явления. Изчезването донякъде на снега също води до проблем, защото дъждовете се изливат поройно и скоро ще видим наводнения. По същия начин, както си говорим за "горещи острови", така ще си говорим за наводнения", каза още Юлиян Попов.