Безплатни консултации за възпалителни чревни заболявания в ИСУЛ през месец май
©
Според Европейски и световни епидемиологични данни между 12 и 20 000 би трябвало да е броят на засегнатите от болест на Крон и Улцерозен колит у нас, но много малка част от тях се лекуват. Точният брой на засегнатите е неизвестен, тъй като България, е от малкото страни в Европейския съюз, която е все още без работещ регистър на двете заболявания.
Прегледите ще се провеждат в Клиника по гастроентерология от 8:30 до 14:00 часа.
Необходимо е предварително записване най-късно до 10 май 2024 г. на тел. 02 94 32 618 (между 9:00 и 14:30 часа).
Консултациите са насочени към пациенти, които:
- Са диагностицирани с ХВЧЗ.
- Имат неуточнен (неовладяващ се с терапия) диаричен синдром.
- Имат наличие на патологични примеси в изпражненията.
- Имат роднини, които са диагностицирани с болест на Крон или Улцерозен колит или друго, асоциирано с тях автоимунно заболяване (напр. болест на Бехтерев, ревматоиден артрит).
За прегледите не се изисква направление. Добре е пациентите да носят цялата си налична документация. При необходимост те ще бъдат запланувани за хоспитализация с цел безплатна допълнителна диагностика и провеждане на лечение.
За хроничните възпалителни чревни заболявания:
Болестта на Крон и Улцерозният колит са имуномедиирани заболявания, които засягат основно млади, активни хора между 15 и 35 години. Нелечими са, но има голямо значение ранната диагноза и редовното проследяване на болестта. Без това могат да настъпят сериозни усложнения, които са инвалидизиращи и дори животозастрашаващи в някои случаи. Поставянето на диагнозата е трудно – изисква се посещение в специализиран център.
Рискови фактори за развитие на ХВЧЗ:
Тютюнопушене – любопитно е, че употребата на цигари има различно влияние върху болестта н Крон и Улцерозния колит. Тютюнопушенето увеличава 2 пъти вероятността да се разболееш от болест на Крон, особено при жените. Същевременно има известен протективен ефект при Улцерозен колит.
Хигиенна хипотеза - намаленото излагане на чревни бактерии и подобрената хигиена през ранния живот може да доведе до неподходящи имунологични реакции на по-късен етап.
Заразяване със специфичен тип бактерии ( E. сoli).
Редовен прием на някои медикаменти – нестероидни противовъзпалителни средства (обезболяващи), антибиотици, контрацептиви.
"Западният начин на живот“ – нередовно или хранене на крак, прием на Junk food, безалкохолни напитки, съдържащи много захар.
Стресът – за него е доказано, че може да влоши или да инактивира симптомите при ХВЧЗ.