БВП на глава от населението в Пловдив се увеличава, безработицата в областта остава ниска
© Plovdiv24.bg
Въпреки всеобщото застаряване на населението в страната областта се представя сравнително добре. Коефициентите на възрастова зависимост са благоприятни. Учениците показват добри резултати. Пловдив е сред областите с най-много лекари и легла в болниците спрямо населението. Относителният брой на преминалите за лечение болни е най-високият в страната. Натовареността на местните наказателни съдии е сред най-големите, но правораздаването е сравнително бързо. Делът на горската територия е колкото този в страната, но делът на нарушената е значително по-нисък. Културният живот в областта е сравнително интензивен.
Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на "едно гише“ през 2023 г. се повишават и изпреварват средните стойности за страната. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации се задържа на сравнително високо ниво – 72,4% (при 70,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините в областта намалява леко, но остава висок – 30,2% (при 29,0% в страната). По-голямо от средното е и покритието на общинските разходи с местни приходи – 85,4% (при 84,2% в страната)
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Пловдив продължава да нараства, макар и с по-бавни темпове от средните за страната през 2021 година. Той достига 15,5 хил. лв., но губи едно място в класацията (изпреварен от този в област Бургас) и вече е осмият най-висок в страната. Заплатите и пенсиите в областта също се повишават.
През 2021 г. инвестиционната и бизнес активност в област Пловдив нарастват значително. Броят на нефинансовите предприятия се повишава и се изравнява със средния за страната – 60 на хиляда души от населението през 2021 година. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението се увеличават значително, достигайки 3,4 хил. лв. на човек, и са вторите най-високи в страната (след тези в столицата). Ръст отбелязват и преките чуждестранни инвестиции – до 3,2 хил. евро. Произведената продукция достига 32,3 хил. лв. на човек и областта се нарежда на четвърто място по този показател (след столицата, София и Стара Загора).
Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек от населението в областта леко се свиват, но остават на второ място след тези в столицата. Област Пловдив обаче изостава при усвояването на европейски средства. Към 30 юни 2023 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2165 лв. на човек от населението (при 2836 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства усвояват общините Хисаря и Кричим.
През 2021 г. средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 15,9 хил. лв. (при 18,7 хил. лв. в страната), а месечната пенсия – 525 лв. (при 537 лв. в страната). Нивото на бедност в областта остава по-високо от средното за страната. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 29,4% (при 22,9% в страната) през 2022 година.
Местната данъчна тежест в област Пловдив е разнопосочна при отделните данъци и през 2023 година. Усредненото ниво на ставките върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и върху превозните средства е по-високо от средното за страната, макар разликата да не е много голяма. Високи остават и местните данъци върху прехвърлянето на собственост. Същевременно данъците върху търговията и върху таксиметровия превоз са по-ниски от средните. В рамките на областта най-ниски са средните данъчни ставки в общините Калояново и Марица, а най-високи – в общините Пловдив и Карлово.
Делът на трудоспособното население в област Пловдив е сравнително висок – 59,2% (при 58,5% в страната) през 2022 година. Икономическата активност се повишава, но остава сравнително ниска – 69,1% (при 73,6% в страната). Това увеличение е съпроводено от ръст на заетостта и спад на безработицата, но докато коефициентът на безработица е значително по-благоприятен от средния (4,1% при 5,2% в страната), заетостта изостава (67,3% при 70,4% в страната). Предизвикателство пред пазара на труда продължава да е образованието на работната сила.
През 2022 г. то се подобрява, но все още е малко по-неблагоприятно от средното за страната. Делът на висшистите в областта е 26,9% (при 29,8% в страната), а на хората с основно и по-ниско образование – 17,8% (при 16,0% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на 15–19 години към това на 60–64 години е малко по-висок от средния – 66,9% в областта спрямо 65,7% в страната.
Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, съответстват 67 младежи, които ще се влеят в пазара на труда.
Натовареността на местните наказателни съдии е сред най-големите в страната, но това не води до намалена бързина на правораздаването. Един съдия разглежда средно по 11,4 дела месечно (при 10,1 дела месечно на съдия в страната). Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 90% (при 89% в страната), а на висящите – 7% (при 12% в страната). Броят на престъпленията остава нисък, а разкриваемостта им – сравнително висока. През 2022 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Пловдив са 8,1 на хиляда души от населението (при 11,6 на хиляда души в страната), което подрежда областта на трето място в тази класация. Разкриваемостта намалява до 51%, но остава по-висока от средната за страната (49%).
Пловдив е сред областите с най-голям брой лекари и легла в болниците спрямо населението. През 2022 г. един общопрактикуващ лекар се грижи средно на 1599 души от населението (при 1678 души на лекар в страната). Индексът на достъп до лекари специалисти също е значително по-благоприятен от средния за страната. В местните многопрофилни болници легловата база възлиза на 8,4 легла на хиляда души от населението (при 5,9 на хиляда души в страната), което отрежда второто място в страната след тази в област Плевен.
Пловдив отново е и областта с най-висок относителен брой на преминалите за лечение болни – 419 на хиляда души от населението (при 235 на хиляда души в страната).