Аз създавам, не руша и това ме прави щастлива и свободна, казва Евгения Георгиева от Троян
© Фокус
Началото на това да откриеш себе си и призванието си става в периода на пандемията, когато хората се затвориха в своите страхове и духовно пространство, споделя Евгения. Убедена е, че когато е трудно, винаги усещането за красота надделява и дава сили.
Една искрена радост от форми и цветове, които раждат ръцете й, а сълзите на удовлетворение са израза на нейното творческо щастие. Чистотата и откровеността говорят чрез формите на глинените съдове. Това се оказва успешен начин на оцеляване, като лично действие.
Създавайки красота Евгения разговаря със себе си и е убедена, че красотата ще спаси света. И днес е още по -щастлива, че нейните съдове красят едно магнетично място-Бачковският манастир и неговия музей. Там те имат своя нов и защо не вечен живот.
Ирена Данаилова