Авторитетен варненски арбитър по водна топка стана доцент

©
Като съдия Несторов е ръководил финални срещи от европейски първенства, Шампионска лига, лига Европа, евроквалификации, републикански първенства, турнири за Купата на България. Избран е за най-добър съдия на България през 2014 г.
Явор безспорно е доказателство, че България се нуждае от високообразовани, мислещи личности, дарени с воля и мотивация да бъдат активен фактор в полза на развитието на науката и висшето образование, в съхраняването на традициите и постигането на нови успехи.
Несторов възприема новото звание като признание, красива житейска емоция, още едно високо стъпало в акдемичната сфера и, разбира се, като плод на непоколебим спортен характер и хъс. Описва извървения път като нелек и изпълнен с немалко препятствия.
"В непрофилирани секции, катедри като нашата - "Физическо възпитание и спорт", в университетите в които не готвят кадри за физическо възпитание, много трудно се израства в йерархичната академична структура, както и се смята, че не е необходимо такова научно и академично израстване. Много хора не знаят и не могат да си представят как се случва това. Ще илюстрирам с един обикновен пример - в България има десетки университети. Само четири от тях имат право да създават кадри за училища и университети в сферата на физическото възпитание и спорта. Сред тях са НСА и университетите във Велико Търново, Благоевград и Шумен. За да придобиеш докторска степен, е необходимо да се запишеш в един от тях, както направих и аз. Държах изпит в НСА. Изпитът трябва да се вземе най-малко с оценка 5. Последваха 4 години, през които се обучавах и ходех на изпити в София. Разбира се, всеки семестър се плаща, като сумата не е малка.
Благодаря от сърце на моя голям приятел Константин Дараданов, който се отзова и ми помогна финансово!", коментира Несторов.
След като завършил с отличие докторантура в столицата, изтъкнатият БГ арбитър се отдал на любимия отбор "Комодор", на съдийство и делегатство и изоставил научната работа.
"Но когато минат определен брой години и не си защитил докторска дисертация, изгубваш права и трябва отново да се запишеш да учиш. Направих го във Велико Търново, където изкарах съкратен двугодишен курс, като всеки семестър също се заплаща.
Последваха вътрешен проверовъчен изпит, втори официален вътрешен изпит и накрая защита на докторска дисертация пред научно жури, което дава оценка - плюсова или минусова. Защитата сам си заплащаш. Във висшите училища, както и в Техническия университет, ако например някой от профилираща катедра например "Електроенергетика" иска да прави докторантура, е много по-лесно. Кандидатства, обучава се. И нещо много важно - плащат му всеки месец в продължение на четири години, за да е докторант. И държи изпити там, на място. Докато за колегите от спортните секции и катедри е доста по – трудно финансово, организационно и волево, да защитят докторска дисертация и после да продължат, за да станат хабилитирани членове на академичната общност (доцент, професор). За да придобият хабилитация, трябва да четат лекции, а ние нямаме такива. Необходимо е да се създаде нова дисциплина, в която да има лекционен курс по нашата специалност и там да се четат лекции, което е доста сложно", разяснява доц. д-р Несторов.
"Освен това има външни правила за доцентура, които са: брой научни статии и доклади, брой цитирания на твоята научна продукция, брой точки, книга върху дисертационния труд, втори научен труд... Когато изпълниш всички тези условия, трябва да преодолееш и вътрешните правила на университета в който преподаваш, които не са в наша полза. След всичко това вече може вече да се обяви процедура за доцент. Явяваш се пред научно жури, което разглежда твоите документи, след което то взема решение дали да те допусне до явяване за процедура за хабилитация.
Следващата стъпка е представяне пред научното жури на презентация и отговаряне на въпроси. Всичко завършва с решение на седемчленното научно жури", добавя той.
"Костваше ми малко нерви, защото срещу непрофилиращи катедри като нашата – има леко нежелание да израснем в кариерата. Но всеки, който мечтае да го направи, нека знае, че не е невъзможно и с голямо желание и характер може да извърви пътя", категоричен е Явор.
Неговото послание към младите хора, с които се среща всеки ден в университета, е да завършат специалност, която да им харесва и едновременно да им носи бъдещо развитие. "Излишно е да се учи нещо, за да имаш висше образование. И да се чудиш после какво да работиш и работата да ти е неприятна. Винаги съветвам моите студенти да научават нещо ново. Не е нужно да бъдеш само отличен студент, трябва да бъдеш образован човек. Да имаш много познания във всяка област", убеден е доц. д-р Несторов.
Признава, че за него е безценно като техен преподавател и той да се обогатява ежедневно в общуването си с младите. "Това е взаимен процес. Аз давам на студентите своя опит, а черпя от тях вдъхновение за новаторство и креативност", добавя Несторов.
Визитката на доц. д-р Явор Несторов прелива от успехи. Той е десети в Европа с националния отбор на България по водна топка през 1985 г. в София. През 1984 г. записва участие на антиолимпийските игри в Хавана, наречени така заради бойкота на социалистическите страни на олимпиадата в Лос Анджелис.
Защитава цветовете на България в олимпийска квалификация през 1983 г. в Рим.
Играе на еврошампионата по водна топка за младежи във Варна през 1982 г., където е капитан на отбора. Тогава българите заемат 9-о място.
Участва и на европейското за мъже в Сплит през 1981 г., където представителният отбор на България заема 10-о място.
Участник на Световната купа в Лос Анджелис през 1981 г., в която са включени първите осем отбора в света. Същата година е избран за най перспективен млад състезател според списание Swimming and Water Polo.
Балкански шампион от 1979 г. в София.
Явор Несторов е единственият пореден двукратен балкански шампион, като на балканските игри в Солун през 1981 г. е капитан на националния отбор.
Става най-младият майстор на спорта по водна топка на Република България, едва на 18 г.