Държавният архив в Кюстендил отбелязва 100-годишнината от рождението на Лили Шмидт с онлайн изложба под надслов "Живот, посветен на доброто“. Представени са документи от фонд №1183 от личен произход "Шмидт, Лили Димитрова (1925 – 2016)“, предаде "Фокус". Сред тях са снимки и документи.

В текстът към изложбата е цитирана и самата Лили Шмидт: "Аз също мечтаех да имам голяма къща и в нея да приютя всички бедни деца и сирачета, да им осигуря много кукли и други играчки, много лакомства ...“

Лиляна Ангелова Димитрова (по мъж Лиляна Събева Удренова), известна като Лили Шмидт, е родена на 22 март 1925 г. в Кюстендил. Завършва Девическата гимназия в града и, преследвайки мечтата си да стане милосърдна сестра, заминава за София, където започва работа в една болница.

След 9 септември 1944 г. милосърдните сестри са преобразувани в медицински сестри – промяна, която сякаш заличава основния смисъл на професията. Милосърдието вече не е приоритет, а медицинските сестри са вече само служители, изпълняващи задълженията си срещу заплащане.

След неуспешен първи брак, от който има двама синове, и трудностите, с които се сблъсква, Лили се запознава с немски гражданин, работещ в София. През 1968 г. й се налага да напусне страната, тъй като новият ѝ познат се премества в Люксембург, за да работи по един обект. След сключването на граждански брак в Германия, тя получава и немско гражданство. И двамата се преместват в Люксембург, където започват работа. След завършването на обекта, по който работи съпругът й, се завръщат в Германия, като той поема строежа на летище Франкфурт – Рейн – Майн, а тя става медицинска сестра в ортопедична клиника във Франкфурт на Майн.

Лили Шмидт, носталгично настроена, иска да посети родината си, но поради необясними причини няколкократно ѝ се отказва виза за България. Чак през 1986 г. получава такава за три месеца и пристига в София със съпруга си и се регистрира в Милицията в Отделение "Чужденци“, но още на следващия ден ѝ се обаждат оттам да отиде с паспорта си. След като обяснява, че вече е била в Милицията, настояват отново да отиде. След дълго чакане ѝ съобщават, че трябва да напусне страната, като отказват да обяснят каква е причината. На паспорта ѝ поставят печат за забрана на влизането в България за срок от осем години.

Разочарована и огорчена, тя се връща във Франкфурт на Майн и взема решение да си купи къща след много труд и спестявания. Но клиниката, в която работи, е далеч от дома ѝ. Трябва да намери работа в квартала, в който живее. И така един ден се озовава пред вратите на детска градина, където се среща с един свещеник, който търси сестра посетителка към Църквата в квартала. Така се усмихва късметът ѝ – като сестра посетителка бързо набира популярност сред хората като много добра в работата си. Грижи се за самотните болни хора от района.

В края на 1991 г. точно преди Коледа решава да посети България, за да празнува с близките си. Но с идването си, заварва празни магазини. И така приготвените стоки от Германия занася в един детски дом в Кюстендил. От този ден си обещава да помага с каквото може на сираци, бедни, на старчески домове и болници. С това действие поставя началото на хуманитарната помощ за България.

Първите дарители за България са нейните пациенти. След това първо посещение в родината след изтърпяната забрана, Лили Шмидт дава интервюта в местните вестници относно живота на българите и моли за помощ. Така първият двадесеттонен камион е изпратен още същата година с дрехи, обувки, медикаменти, медицински уреди и продукти за родния град Кюстендил, като стоките са разпределени за сиропиталища, старчески домове, за бедни граждани.

През 1992 г. лети за България с 50 кашона за Дома за инвалиди "Ильо Войвода“ – Кюстендил с желанието да направи параклис към дома, където хората да търсят утеха и помощ. И така бе открит параклис "Св. Василий“, който е първият в България в такъв дом.

През 1993 г. във Франкфурт на Майн се учредява Фондация "Bulgarienhilfe“ /"Помощ за България“/. Помощниците са немски граждани. Лили Шмидт разочарована и огорчена споменава, че във Франкфурт има българи, но за съжаление никога не се притичват на помощ, въпреки че всичко се прави за родината им.

Още един случай за българската "доброта“ и "отзивчивост“ – през ноември 1993 г., когато Лили Шмидт иска да зарадва децата от Дома в с. Раждавица, Кюстендилско с подаръци и лакомства, пише писмо до директора на Авиокомпания "Балкан“ – София, като го моли за превоз на стоките. Отговор не получава, след което се обръща към служител на "Луфтханза“, който с охота се съгласява да помогне.

Огромна помощ за благотворителната дейност на Лили оказва Женското дружество "Майчина любов" – Кюстендил, на което става почетен член. Тя описва дамите от Дружеството като най-добрите си помощници.

До 2002 г. са изпратени от Германия 17 камиона по 20 тона с дарения за България. Голяма помощ е оказана и от Министерството на отбраната в Бон, Германия, откъдето отпускат тонове храна за България.

След приватизацията на българската авиокомпания "Балкан“ новият генерален директор дава съгласието си за превоза на стоките.

За годините на непрестанен труд и отдадени на грижи за хората на 16 юни 2002 г. Лили Шмидт получава най-голямото признание – орден за заслуги на Федерална Република Германия от Федералния президент на Република Германия.

С указ №412/11 дек. 2002 г. на Президента на Република България е наградена с орден "Мадарски конник“, първа степен. През 2004 г. по инициатива на Лили е открита Социална трапезария в Кюстендил.

С Решение №295/30.10.2008 г. на Общински съвет – Кюстендил става "почетен гражданин на Кюстендил“.

През 2010 г. по повод 20-годишнината от учредяването на Съюза за инвалидите в България и 85-годишнината на Лили Шмидт, тя получава Диплом – първа степен за личен принос в социалната интеграция на хората със специфични възможности.

През авг. 2016 г. Лили Шмидт след завръщането си от Германия в Кюстендил ни напуска завинаги.