Проучването на най-старото селище на територията на днешен Пловдив "Яса тепе 2" продължава с пълна сила. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" археологът Стоян Иванов от Регионален археологически музей в Пловдив. "Работи се усилено, въпреки че условията за работа са доста трудни – работим в голяма дълбочина и се налага да работим със скорост, която е в пъти над заложеното по норматив за този тип проучвания. Въпреки това се справяме, мисля доста успешно", добави Иванов.

По думите му, екипът вече има проучени над 30 праисторически структури тази година, включително и едно опожарено жилище от каменно-медната епоха, от V-то хилядолетие преди новата ера.

"Смятам, че тепърва ще добием интересни резултати за нас и за публиката, така че молим за малко търпение. Аз смятам, че си заслужава да разкрием заедно това невероятно наследство, което имаме", добави Стоян Иванов.

Той припомни, че проучването от миналата календарна година е открило доста интересни структури – това са така наречените "укрепителни“, "отбранителни“ ровове. Те са четири на брой, които опасват целия периметър на могилата, който е около 600 м и представляват концентрични ровове с дълбочина до 4 м и ширина 10 м.

"Сами може да си представите какъв колосален труд е това за праисторическия човек, който се е вложил в укрепването на самото укрепление. И всяко следващо поселение на това място е възобновявало или е изграждало нов такъв ров. Това са основните ни резултати от миналия сезон. Разбира се в тези ровове откриваме много предмети на материалната култура на праисторическите хора. Най-вече това са керамични съдове и фигурки – част от тях изложени във времената изложба на Архелогическия музей – оръдия на труда от кост, камък, кремък, рог и общо взето стандартни неща, но много важни за установяване и на хронологията, и на типа на обитаване", посочи още археологът Стоян Иванов.

Той поясни, че Яса тепе, или Плоската могила, е един много интересен археологически паметник. Той е един от първите описани още през края на XIX век от братята Шкорпил в един от техните трудове за българските древности и е проучвана частично през 70-те години от видния пловдивски праисторик Петър Детев. Въпреки това, няма кой знае каква информация за тази селищна могила, която представлява последователно съществуващи праисторически селища на едно и също място. И от тяхното съществуване са акумулирани археологически пластове с дебелина на места до над 5-6 м. Тази селищна могила е една от двете в Пловдив, другата е проучена още 50-те години от Петър Детев и по данни от други проучвания нейното начало се отнася към средата на ранния неолит, или  VI хилядолетие преди новата ера. Това определя могилата като мястото, където е било най-ранното поселение на територията на днешен Пловдив.

"Затова е толкова важно за пловдивчани, и за нас като археология, да установим всъщност това поселение, да локализираме неговите граници, да възстановим неговата материална култура и характера на това обитаване", каза още археологът Стоян Иванов.