Приключиха разкопките на Ранновизантийската крепост в Родопите, която се намира на връх "Св. Неделя“ между Златоград и Неделино, предаде репортер на "Фокус". Археологическите разкопки се проведоха про продължение на 15 дни под ръководството на д-р Николай Бояджиев от Регионален исторически музей - Смолян, а консултант беше проф. Николай Овчаров. Дейностите са финансирани от двете общини Неделино и Златоград.

"Успяхме да хванем размера на крепостта – тя има приблизително правоъгълен план, ние сме хванали само части от стените. Дължината й е 100 метра, а ширината й е 25 метра. Това е площ от 2500 кв. метра. В източния сектор разкрихме една кула с размери 4 на 5 метра, част от източната крепостна стена, която прави ъгъл със северната и тръгва на север, където вече влиза под по-късните градежи. Успяхме да хванем и части от южната стена в два сондажа. Сега буквално в последните два дни успяхме да разкрием и част от трасето на западната крепостна стена и по този начин хванахме целия контур на крепостта“ поясни д-р Бояджиев. Той уточни, че тя е градена от камъни на хоросан и се датира в края на 5-6 век, тоест тя е една от крепостите построени от Византия и това е държавно крепостно строителство, обхващащо целия Балкански полуостров и Родопите като част от тази територия.

"Вече имаме няколко такива проучени крепости в Средните Родопи. Това е една военна крепост, строена със замисъл и средства на държавата на Византия, имаща двойна функция за наблюдение и за контрол на комуникациите между долините на реките Върбица и Неделинска. Като такава на изток от нея се вижда крепостта Устра в Източните Родопи. Така че тя е осъществявала връзка между Централните и Източните Родопи. Направен е сондаж и в центъра на крепостта, където установихме един голям глинен питос. Крепостта е била ползвана от гарнизон и по всяка вероятност сградите са били в по-високата част в западния сектор на крепостта“, обясни археологът.

По думите му, интересен факт е, че има една преправка на част от крепостните стени. "Това се среща на други места в България, но в Средните Родопи нямаме такава крепост с преправки. Това означава, че първоначално тя е изградена с по-тънки стени от 0,95 до 1 метър. След което поради това, че тя е изглеждала явно на строителите по-уязвима е предприето едно допълнително укрепване на втори етап като до вътрешната част на крепостните стени е долепен допълнителен градеж, с който дебелината на самата стена става от 1,40 до 1,60 метра в различните сектори на крепостта“, разказа д-р Бояджиев. Той допълни, че за съжаление, съвременните човешки намеси са компрометирали до голяма степен архитектурния пласт и няма много движими находки. Открит е един цял питос, който ще бъде експониран в музея на Златоград и части от още 10-20 питоса, които по-нататък ще бъда обект на научни изследвания.

Проф. Овчаров обясни, че става дума за крепост от времето на Юстиниан Велики и Източната римска империя. "Всъщност столицата Константинопол, която е сравнително наблизо предполага създаването на три укрепителни пояси – по Дунав, по Стара планина и в Странджанско-Родопския район, които да пазят сърцето на империята – Константинопол и основните части. Затова именно се прави тази голяма строителна програма. Тя започва още от края на 4 век при император Теодосий Втори и продължава през 5 век, като особено се засилва при император Анастасий Първи в края на 5 век и оттам вече продължава до голямата строителна програма на Юстиниан Първи Велики 527 - 568 година, създателят на "Света София“. За неговите строежи знаем много, защото неговият придворен писател ни ги описва в голямото съчинение, което се казва "За строежите на императора“. Там се споменава за около 400 крепости, построени само по негово време, но те са били много повече. Малки постове, като тази крепост, не са били описвани и можем да говорим за хиляди крепости направени специално от държавата. Те са строени по толкова добър начин, какъвто няма да намерим в по-ранните предримски градежи. Знаем, че в Родопите има основно суха зидария, без особени планировки, докато тук се вижда прекрасен хоросанов градеж с дебелина до 1,60 метра“, посочи проф. Овчаров.

По думите му, тази крепост е била много важна за този район, защото освен, че е сигнализирала между Източните и Западните Родопи и пътищата са били охранявани от нея. " Тази система израждана с толкова много пари функционира само няколко десетилетия, защото в първата половина на 7 век източната римска империя навлиза в една дълбока икономическа и политическа криза и всички тези хиляди крепости са били изоставени. Оттук до Дунав всичко е било изоставено. Затова много често тези крепости са били използвани през 13-14 век в Средновековната българска държава. Има няколко такива в района на Смолян, но тук не може да се потвърди нещо подобно. Няма също и по-стара тракийска крепост“, допълни проф. Овчаров.

Той уточни, че разкритата кула с фрагмент от крепостта може да бъде експонирана като се вдигне на 1-1,5 височина. Така туристите, които посещават и Златоград, и Неделино ще имат един археологически обект и ще могат да се качат горе да запалят свещ в параклиса на върха "Света Неделя“ и да видят част от крепостната стена. Според археологът, между 700 000 лв. и 1 млн. лв. ще бъдат необходими това да се направи.

Представители на общините Златоград и Неделино заявиха, че ще се търсят възможности по европейски програми за финансирането на проекта, за да може новооткритата крепост да се посещава от туристите в региона.