Многобройни гости, сред които официални лица, музейни служители, библиотекари, граждани и медии препълниха фоайето на Регионалния археологически музей в Пловдив за откриването на новата временна изложба със заглавие “Библиотека “Борис Дякович" – история в документи и образи".

Експозицията проследява историята на библиотеката от идеята за нейното създаване през 1879 г. до последните обновления, извършени през тази година, като част от проекта на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 "Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, финансиран от ФМ на ЕИП, в който участват седем културни институции от града под тепетата.

За личността и делото на Борис Дякович, за изложбата и библиотеката към музея и за извършеното по проекта разказаха доц. Костадин Кисьов – директор на Регионалния археологически музей, Екатерина Илиева – куратор на изложбата, експерт "Изложби и събития“ в РАМ – Пловдив, Пламен Панов - заместник-кмет по култура, археология и туризъм на община Пловдив, Димитър Минев – директор на Народна библиотека "Иван Вазов“ и Петя Георгиева, библиотекар в "Борис Дякович“.

Сред официалните гости на събитието бяха заместник областния управител Атанас Ташков, заместник-кметът на район "Тракия“ - Иво Христев, както и директори на пловдивски културни институти.

Библиотеката за специализирана археологическа литература към РАМ - Пловдив е достъпна за всеки. Тя носи името на Борис Дякович (1868 – 1937 г.) – виден пловдивски учен, музеен и библиотечен работник, на когото днес дължим съществуването както на археологическия музей, така и на народната библиотека под тепетата.

Дякович произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910).

Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си.

В периода 1901 – 1906 г. Борис Дякович реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение, автор е на раздела за културните институции. Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905).

Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност. Борис Дякович е първият дипломиран археолог и един от най-забележителните директори на пловдивската библиотека и музей. Заемал е поста от 1901 до 1932 година, а негов чест посетител бил Цар Борис Трети, който не скривал възхищението си от работата му и от начина, по който е изглеждала библиотеката.

Днес в библиотека “Борис Дякович" в РАМ се пазят над 16 000 археологически издания от страната и чужбина, за чието съхранение вече са създадени оптимални условия. В изпълнение на проекта на община Пловдив, залата се сдоби с нова климатична и вентилационна система в книгохранилището, а в две от експозиционните зали на музея (едната за временни изложби, другата с постоянна експозиция), е поставено ново художествено осветление. 

Гостите разгледаха с интерес непоказвани ценни екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович". Един от най-интересните експонати е най-старото издание в нея -  сборник от 1692 г. с описания и рисунки на различни артефакти, които се съхраняват в библиотека в Монако. Събирането на книгите,  част от фонда на библиотеката днес, започва по инициатива на видни общественици в миналото, сред тях са личности като Йоаким Груев и Петко Каравелов.

Благодарение на личните връзки на археолозите с техни колети по целия свят и обмяната на книги, библиотеката се сдобива с редица ценни издания, като тази традиция е запазена и до днес. До 2010 г. ценните книги са били съхранявани в кашони. Нещата се променят, когато в музея постъпва библиотекарят от НБ "Иван Вазов“ Петя Георгиева, която вдъхва нов живот и обновява библиотеката.  

На 14 февруари предстои откриването на изложба и представяне на реновациите и премонтните дейности в Регионалния исторически музей, осъществени по проекта за "Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, съобщи заместник-кметът Пламен Панов.

"Това е един много важен проект за културните институции и за ресор Култура в Пловдив, вече сме в етап да покажем прогреса на дейностите по него. До април община Пловдив ще бъде готова с мобилното приложение, което ще провокира посетителите да търсят съкровища в различните музеи и културни институти в града, ще бъдат насърчавани да чрез игра и забавление да посещават обектите. Това ще промени представата за представяне на културното наследство.

Връзката между информационните технологии и културното наследство е неоспорима и особено важна за младото поколение. Всички културни институти са обхванати от проекта и освен опазването и съхраняването на културното наследство ще се създава едно вълнуващо преживяване, за стимулиране на "туризъм на изживяванията“. Поздравявам музеите за активното участие за това, че си сътрудничат, както и на екипа на проекта за отличната работа“, коментира зам.-кметът по култура Пламен Панов.

Припомняме, че община Пловдив изпълнява проект по Програма "Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ в размер на 781 550 лева, финансиран от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. В него са включени 7 културни институции - Градска художествена галерия, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека "Иван Вазов" и ОИ "Старинен Пловдив". Срокът на изпълнение е 20 месеца и приключва в края на април. Партньор на община Пловдив е  Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.