Кандидатът за кмет на Община Пловдив от “БСП за България" арх. Костадин Палазов е доказан професионалист. Той е роден в град Пловдив. Завършва пловдивския строителен техникум и следва във Висшия институт по архитектура и строителство в столицата (днес Университет по архитектура, строителство и геодезия).

Има професионален опит и в обществения, и в частния сектор. Бил е архитект-проектант и главен архитект на районно кметство в Пловдив. Към момента е управител на дружество в сферата на градоустройството, жилищното, обществено и промишлено строителство. Арх. Палазов е носител на национални и международни награди в областта на архитектурата.


- Арх. Палазов, защо един доказан в сферата си професионалист с престижна професия като Вашата, влезе в надпреварата за кмет на втория по големина град в страната?

- Дълго време битуваше схващането, че архитектите трябва да стоим далеч от политиката. Но реално – коя професия би била по-близка до проблемите на градоустройството, на жилищното строителство, общественото, ако не архитектите? В тази връзка, тъй като смятам, че съм набрал достатъчно професионален опит, имам и партиен стаж доста години, мисля че мога да дам от себе си повече за Пловдив да се развива като един модерен град, с добро градоустройство и най-вече да заостря вниманието на пловдивчани как би трябвало да се решат тези проблеми, да искам тяхното мнение и съответно да предлагам решение.

- Кои са най-важните приоритети в програмата ви за управление на града?

- Те са много, тъй като Пловдив е пълен с проблеми след толкова години дясно управление.

Един от най-важните приоритети е презастрояването, което всички сме свидетели, че задушава града. Отделно, транспортният хаос, който се създаде във връзка с ремонтите, които не подлежат на стройна организация, не се спазват срокове, просрочват се, има завишаване на цените за изграждането на тези обекти. От всичко това страдат пловдивчани, затова една от първите ни задачи в новото управление ще бъде да се приключи с тези дейности – трябва да се направи бърза ревизия, да се определят срокове, да се направи стройна организация за максимално бързо приключване на започнатите и недовършени проекти, за да може да се отпуши града и пловдивчани да спрат да страдат от този хаос, който е в момента.

- Логично е вашата най-силна страна да е градоустройството. Какво е различното - промяната, за която ще работите в този план?

- Хаосът и ремонтите в Пловдив показват, че няма добро планиране на дейностите и на сроковете. Една от първите ми задачи, ако получа доверието на пловдивчани, ще бъде да се възложат Подробни устройствени планове (ПУП) за големи градски части като районите "Южен“ и "Западен“, където имаме Общ устройствен план, но нямаме ПУП-ове за големите градски територии. Това трябва да се възложи веднага, като в същото време се възложи и работно проектиране на разширението на входно-изходните магистрали като "Пещерско шосе", "Гладстон", "Коматевско шосе", "Брезовско шосе".

Налага се да се направи, тъй като имаме заложени в транспортно-комуникационната схема на Пловдив да се разширят тези булеварди и да получат две ленти във всяка посока, но нямаме работно проектиране. Поради тази причина, когато се отпуснат средства по някакви програми или се гласуват в бюджета, в един момент лъсва, че няма работни проекти, което води до забавяния на всички тези строителства. Такъв е случаят с "Модър – Царевец“ - започна строителството, после се оказа, че липсва съгласуваност с ВиК, започна се едно проектиране, почнаха да си прехвърлят отговорности, а кой страда? Страдат гражданите.

Задръстванията в южната посока, в новите квартали, с освобождаването на толкова земеделски земи в "Остромила“ и "Беломорски“ е бъдеща бомба, която започва да цъка и вече се вижда какво става по входно-изходните магистрали. Там трябва да се възложи незабавно изработването на ПУП-ове за големи градски части.

Това са част от проблемите. Разбира се, има и други, с които бихме се захванали, но първо трябва да се направят главните магистрални изходи на Пловдив и след това да се мисли за мост на река Марица на Голямоконарско шосе - "Копривщица“ и за ред други неща, които са залегнали в Общия устройствен план. Най-напред трябва да се направят работни проекти и след това да се обявяват обществени поръчки.

Това, което също ни мори като цяло, е така наречения "инженеринг“, който е много лесна форма кметската управа да се отърве от ангажимента да контролира. Прави обществена поръчка за инженеринг, при което една и съща фирма прави заданието, възлага проектирането и след това изпълнява строителството. Това е точно форма на корупция, която трябва да се прекрати. Поради тази причина и резултатите са такива, каквито ги виждаме.

При всички положения, проектирането трябва да се отдели от строителството – за да може първо да излязат проекти, които да са възложени от общината при определени критерии, да са одобрени тези проекти – да са приети от общината и обществото, след това да се направи търг за изпълнение и там вече фирмите да се конкурират за най-ниска цена, най-качествено строителство. В критериите за подбор трябва да се включи колко обществени поръчки е изпълнил този кандидат, в какви срокове, как се е справил с качеството и какъв обем може да поеме на базата на тяхната обезпеченост с техника и хора.

- Смятате ли, че районните кметове трябва да разполагат със собствени бюджети?

- Смятам, че районните кметове трябва да поемат своята част от отговорностите, а, за да направят това, те трябва да имат и делегиран бюджет и съответно да се следи, да има контрол как се разходва този бюджет от районните кметове. Но те трябва да имат по-гъвкава възможност да покажат своите качества пред съгражданите.

Районните кметове са най-близо до гражданите, най-добре познават проблемите на малките улички, на кварталите. Следващата задача след отпушването на входните магистрали е да се насочим към малките квартали, особено в областта на тротоарите. Аз считам, че трябва да се промени формата на ремонт на тротоарите. Не може всяка фирма сама да решава нивото на тротоара, вида на плочките, кога да го направи – сега или след 5 години, когато й приключва строителството.

Тротоарите са част от градската тъкан, най-важните улични елементи, защото там минават хора в неравностойно положение, майки с колички. Докато ние основно обръщаме внимание на пътната настилка за автомобилите и забравяме, че хората се движат по тротоари, а не се движат по пътната настилка или не трябва да се движат по пътната настилка.

- Вие подехте една много смислена дискусия – за сградите за култура в Пловдив. Какво планирате в тази насока?

- Свидетели сме, че през последните години сградите, които биха били полезни за развитие на културата в Пловдив, някак си се неглижират. Правят се стадиони, финансират се с милиони, а за сгради за култура – нищо.

Имаше една дълга сага за кино "Космос“. Като граждани, като архитекти успяхме да се преборим и да я запазим да не се бутне, защото е една от ценните сгради в Пловдив. В бюджета на града за тази година бяха заложени средства за започване на ремонта. Вече сме края на октомври, тези средства някак си изчезнаха и киното е в същия си вид. Така че нека да започнем оттам – от кино "Космос“.

Много искам да запазим автентичния вид на дарената сграда на БНБ. Чуваме, че се готви там да се настани администрация или нещо друго, което не е добре за тази сграда. Тя е един от шедьоврите на архитектурата в Пловдив, има интересен екстериор, има уникален интериор. Направена е за банка, с много красиви елементи, които биха били чудесно украшение на един музей за Пловдив.

Този музей за какво ще се ползва – дали за картинна галерия, за археологически експонати, за монументално изкуство – това ще решат творците и музейните работници. Аз, като архитект, считам, че тази сграда ще се похаби и ще се погуби, ако се превърне в нещо друго. Фактът, че толкова време стои без да се намери приложение, говори, че има някакви други намерения. Още една ценност на тази сграда – тя има уникален трезор, където може да се съхранява дори Панагюрското златно съкровище.

- Може ли Централна поща действително да приеме Операта на Пловдив?

- Моята идея, когато предложих централна поща да стане културна сграда, имам предвид, че най-важното нещо за една сграда е локацията. Както казват англичаните – на първо място location, на второ място location, на трето място location.

Тази сграда се намира в сърцето на Пловдив. Тя е в античния Форум. Близко е до всичко – до хората, до изкуството, до археологията.

Отделно, тази сграда вече е изпразнена от съдържание. Тя е правена за поща, с всички необходими помещения за едни аналогови централи и в момента е празна. За съжаление била е продадена, но въпросът за собствеността, според мен, е на втори план. Тази сграда е огромна – над 6000 квадратни метра е застроената й площ, а разгънатата площ по всички етажи е над 20 000 квадратни метра.

Тази сграда може да приюти и Археологическия музей, защото е в средата на археология. Предложили сме едно студентско изследване за възможностите на сградата, без претенции за нещо и доказваме, че това е възможно.

Аз се боря такива емблематични сгради да не се превръщат в мол. В сърцето на града трябва да има сгради за култура.

Против съм и срещу разрушаването на партийния дом, защото това е другата уникална сграда. Това са едни сгради, които фланкират площадното пространство, носят своите характеристики за времето си. Те са в чудесно конструктивно здраве, не подлежат на реконструкция, но могат да бъдат ремонтирани, могат да бъдат осъвременени с нови инсталации, с нови фасади. Всичко това е въпрос на проектиране дори в международен конкурс, което да даде нов облик на централна поща. Тя може да се превърне в пловдивското НДК.

- Какви са социалните ангажименти, които БСП ще поеме пред пловдивчани в бъдещия Общински съвет?

- Ние се срещаме с много хора, които поставят своите проблеми. Наскоро имахме среща с дружеството на глухите и слепите хора. Те поставиха остро въпроса точно за тротоарите, за трудните при придвижването им. Другият проблем е в транспорта, защото не всички автобуси имат платформи за хора в неравностойно положение.

Една от целите, които сме си поставили и мисля, че това е доста добра социална мярка, транспортът в Пловдив да стане общински, за да може да бъде контролиран по-добре, да се оптимизират линиите, които обслужват града и да се увеличи вечерното работно време. Имам сведения, че в "Столипиново“ последната кола тръгва в 7 часа вечерта, след това трябва да се ползват таксита. В крайните квартали се получава недобро обслужване в по-късните часове на деня.

- Защо пловдивчани да изберат №1 и вас в бюлетината на 29 октомври?

- Последните няколко управления реално БСП нямаше присъствие в Общинския съвет. Представителите, които бяха избрани с бюлетината на БСП, не защитаваха политиката на БСП. Те вече не са част от нас, държа да подчертая. Ние идваме с млади хора, които идват със своите компетенции. Искаме да дадем най-доброто от нас действително да изпълним тези обещания, които даваме сега пред вас. Затова ги призоваваме да гласуват с бюлетина номер 1 да дадем повече за Пловдив, защото БСП е номер 1.

Цялото интервю гледайте в прикаченото видео!

Арх. Костадин Палазов е кандидат за кмет на Пловдив и за общински съветник от коалиция "БСП за България", бюлетина номер 1.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!