Във видинското село Сланотрън на Разпети петък ангели "слязат"  от небето и всичко засиява. Преди това пред дверите на селския храм "Успение Богородично" пред вярващите се разиграва театрално представление "Ваденето на Христос от гроба". Традиция, съхранена и пазена повече от век.

Уникалната великденска традиция се спазва строго на Разпети петък от векове във видинското село Сланотрън. Късно вечерта в петък пред 100 годишната селска църква "Успение Богородично" се стичат  стотици хора. Както всяка  година пред дверите на църквата  " изваждат  Христос от гроба“.

Представлението започва  по тъмно. В изкопан "гроб" в двора на църквата се спуска голямата Исусова икона - двулицево платно, на което Исус Христос е изобразен в човешки бой. Гроба пазят двама стражи - римски войни.

Сланотрънският запазен ритуал, пресъздаващ Възкресението Христово, е уникален и се е съхранил вече близо век. Не е известно подобен ритуал  да се изпълнява на друго място в България. Никой не знае кому е хрумнало да превърне в нещо като театрално представление тайнството на Възкресението, но то привлича на този ден вярващите. Нищо от библейската притча не е забравено: гробът се пази от двама римски войника с копия, както е било по времето на Пилат Понтийски. В петък, малко преди полунощ, зад църквата "излизат“ две ангелчета с факли в ръце и се приближават до гроба. В този момент иконата, която е завързана с въже на макара над гроба, започва бавно да се повдига и излиза над земята. Така символично се онагледява Възкресението Христово. Покосени от светлината и силата Божия, двамата пазачи, които символизират юдеите, падат на земята и после изчезват. Дворът пред църквата се осветява. Край красивата икона остават само двете ангелчета, а светлината е знак за започване на църковната служба. Тогава се осветява и дворът, а множеството влиза в храма за началото на църковната литургия отслужвана от свещеникът на храма.

В храма в Сланотрън се пази и уникална плащеница, с която се обикаля църквата на Разпети петък. Много стара, ушита със сърмени конци, тя  сред най-старата запазена до днес църковна утвар на територията на Видинската епархия.

Църквата "Успение Богородично" е построена на най-високото място в с. Сланотрън. Впечатляваща като строеж и внушаваща преклонение пред православната Христова вяра.

Строежът също има своята необичайна история, разказана в книгата "История на Видинската епархия“. Започнат е през 1857 г. Тогава са положени основите и са вдигнати част от стените - около метър-два над земята. В тях са вградени камъните от паметниците в старото гробище, което се намирало на това място. Останалият камък е докаран от кариерите край Флорентин и Ново село. Мястото, откъдето е изкопана глината за тухлите е дарено от Митран, местен жител.

Първият свещеник, при когото е започнал фактически градежът се казвал поп Станко Павлов, прадядо на  протоерей Венцислав Цветанов Илиев или поп Венци, както го наричат сланотрънчани. Средствата за него са дарения от местните жители, хора от съседните села и румънското село Мъглъвит, от отсрещния бряг на реката. Събирал ги човек, за когото местните жители говорели като за "човекът в черно".

Според старите хора в Сланотрън решението за изграждането на храма е взето през далечната 1830 година. В ония години сланотрънчани ходили да се черкуват в съседното село Кошава. Един ден, връщайки се от там, направили обща софра. Тогава човекът, облечен в черни дрехи станал и казал: "Братя, докога ще ходим по чужди врати, няма ли да си направим и ние църква?" Името на този човек е намерено наскоро и съвсем случайно. В крепостния акт от 1898 г., открит в разпиления архив на балкона на църквата, като първи църковен настоятел е записан Флоро Войнов, човекът в черно, който донасял парите от Румъния и съседните села.

Години по късно ревностните християни от селото в едно с енорийският свещеник Станко Павлов решили, да съборят стария храм и на негово място да построят по-голям и по-удобен храм. За целта били използвани около 40 000 стари оки, 20 000 тухли, голямо количество вар и камък от старата черква. Имали са около 20 000 лева готови пари и с благословията на Видинския митрополит Кирил на 16.10.1905 година е поставен основния камък на днешната черква, която е построена от майстора предприемач Стефан Богоев от Дебърско, Македония. Според условията и договора той е бил длъжен до 31.10.1906 година да предаде строежа и я покрие. Впоследствие християните намерили за необходимо да довършат работата като са събирали помощи от местното население и от околните села. С набраните суми успели да довършат напълно църквата през 1908 година и я осветили през 1909 година на храмовия празник.

В архива е намерен и официалният договор, подписан между църковното настоятелство и художникът Милетий Божинов – македонец от Дебърско, преселил се в Лом. Той е изографисал отвътре църквата за 3 години срещу сумата от 9000 лева

Същият е изрисувал и всички икони от иконостаса, много от които са подарени от християнски семейства.

Преди две години местен жител дари и постави светещ кръст на храма в Сланотрън. Така светещият кръст на църквата вечер се вижда отдалече. Храмът е нависоко, светлината на кръста се вижда чак от отсрещния бряг на река Дунав. Електроинженерът  Светослав Силагиев дари средствата за изработка и монтаж на  светлинна инсталация на кръста на черквата "Успение Богородично в селото, дари и мълниеотвод.

Храмът в Сланотрън се намира на най-високото място в селото и е най-високата сграда. Осветяването на големия кръст на църквата, за дарителят носи символичен заряд. Той е убеден, че жителите на Сланотрън, пък и гостите, трябва да обърнат поглед към кръста и вярата и той да е осветен и се вижда отдалеч и в тъмната част на деня. Църквата в Сланотрън е паметник на културата от местно значение. Паметник е и на вярата, която свети най-силно, когато е най-тъмно.

Ирена Данаилова