Алпийски клуб "Сините камъни" почете днес паметта на загиналите при лавина на връх Тодорка през 1984 г. сливенски алпинисти
©
Ето и разказа на Спас Малинов, един от участниците в спасителната акция:
"В Централата на ПСС се получил сигнал от отрето яда в Банско, че има паднала лавина по западните склонове на Тодорка с алпинисти в нея. Спасителите от Банско отиват на терена и търсят, но има още затрупани, които не са намерени и искат помощ с кучета.
От София тръгнахме веднага с две УАЗ-ки - моята и Трайчо с другата. В двете имаше по една моторна шейна, Мето - с кучето, Петър Деничин и други спасители. На свечеряване пристигнахме на хижа "Бъндерица", веднага стоварихме шейните и с тях потеглихме към хижа "Вихрен". По шосето пресякохме няколко паднали лавини от склоновете на Вихрен. Късно вечерта вече бяхме на хижата, където бяха и спасителите от Банско. Съвместно взехме решение акцията да продължи на другата сутрин, защото имаше голяма лавинна опасност и вече беше ясно, че ще търсим труп. Бяха минали повече от 12 часа от падането на лавината. Алпинистите се бяха изкачили по улея до върха сутринта предния ден и около обяд решили да слязат пак оттам, но точно тогава слънцето го огрява най-много и лавината пада с тях, само един остава незасегнат отгоре.
Други алпинисти от Смолян по това време са на Хвойнати връх и наблюдават цялото падане на лавината с хората в нея. Времето е било ясно, тихо и топло за януари. Смолянските алпинисти веднага се връщат в хижата, алармират ПСС Банско и започват търсене на затрупаните сливенчани. Успяват да извадят един, който е бил полузатрупан и жив, но с наранявания. През това време идват и от Банско и с помощта на сонди намират още живи алпинисти, които са извадени бързо. Натрупаният сняг от лавината в улея е много и претърсването отнема много време. Опасността от падане на втора лавина е голяма, защото ясно се вижда, че не е паднал целият склон. Спасителите са работели на групи, като е имало винаги хора извън обсега на лавината.
На сутринта рано се изкачихме до падналата лавина, тя беше в най-левия улей на Тризъбеца на Тодорка. Както предния ден се разделихме на групи, за да има и спасители извън лавината. Времето вече се беше развалило, започна да вали сняг. По улея, който беше направен от падналата лавина непрекъснато падаха малки лавинки от новия сняг, които ни затрупваха до коленете. Оставаше да търсим само едно момиче, другите вече бяха извадени предния ден от спасителите от Банско и смолянските алпинисти. С Методи Тодоров бяхме с кучето Боро, тримата обикаляхме огромните маси сняг, от горе на долу по улея, защото извадените предния ден бяха намерени по средата на лавината и в горната част.
Малко преди обяд след няколко часа търсене, кучето показа мястото и започнахме сондиране и копане с лопатите. На два метра под повърхността открихме тялото на момичето. Въпреки падащите малки лавинки, успяхме да го извадим и го транспортирахме до хижата, където бяха и другите две тела на алпинистите."