Агушевите конаци са най-големия родов замък от средновековен тип в Родопите
©
"Агушевите конаци са един изключителен архитектурен ансамбъл от жилищни сгради, три вътрешни двора, стопански постройки и кула. Всичко това е с внушителната площ от 3266 кв. метра. Те са впечатляващи именно с тези големи мащаби. Вътре конаците също са много просторни и светли сгради, с много прозорци. Съчетанието с природата и терена, върху който са построени е изключително. Майсторите, които са изградили конаците са били местни, родопски майстори и те са си свършили работата по най-добрия възможен начин – без нищо излишно и така се е получила една невероятна хармония“, посочи Хаджиева.
Идеята за строежът на Агушевите конаци е на Салих Агуш и те са резиденция на неговата фамилия. "Предлога се че през 1820 година започва строежът, който продължава повече от 20 години, тъй като комплексът е много голям. Наследниците на Салих Агуш продължават да живеят там. Двамата му сина са разполагали с отделен конак, след това техните деца са имали отделни части от тези конаци. Така шест поколения от рода Агушеви живеят там в продължение на повече от 100 години. Така много често, когато хората говорят за конаците ги сравняват с родов замък“, разказа екскурзоводът.
Тя допълни, че Салих Агуш и синовете му са били добре образовани за времето си хора, които са били напредничави и често са пътували. Това е и причината в конаците има доста идеи, заимствани от Беломорието от Изтока, като например вътрешните бани и тоалетни и не само това. "За времето си те са си построили едно много удобно, просторно, светли жилище, с идеята целия род да живее там, което и се случва“, уточни Хаджиева.
Любопитна подробност е, че в Агушевите конаци е била една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди – внук на Агуш ага. Библиотеката съдържа около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език и оцелява въпреки превратностите на съдбата. Понастоящем основната част от нея се съхранява в Народна библиотека "Иван Вазов“ – Пловдив.
Хаджиева отбеляза, че е хубаво, че Агушевите конаци са отворени за посещение и хората могат да се докоснат до тази мащабност на мисленето на Салих Агуш – да построи за рода си този голям ансамбъл, за да може и сега туристите да се докоснат до гения на родопския майстор и да се видят някои строителни традиции, които тепърва се откриват отново. Всичко това е в съчетание с терена, природата и материалите – камък дърво и мрамор, са намерили своето място без нищо да дразни окото и да е прекалено.
"Трудна обаче се оказва поддръжката на този голям комплекс. Наследниците на конаците отделят от собствените си средства за това, таксите от посещения също отиват за поддръжка и конакът се самоиздържа. Не малко неща са подменени, защото в такъв голям имот винаги има нещо, което се налага да се ремонтира и подмени. Надявам се да има все повече туристи, за да може повече хора да се докоснат до величествеността на родовия замък в Могилица“, каза още Елиза Хаджиева.