Това, за което не успяхме да постигнем съгласие нито с Европейската комисия, нито с останалите държави-членки, е подпомагането за трапезните картофи. Това заяви в Смолян Аделина Стоянова – директор на дирекция "Директни плащания“ в Министерството на земеделието по време на среща със земеделските производители от областта, на която те се запознаха със Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. и възможностите за подпомагане, предаде репортер на "Фокус“.

"Знам, че в Смолян има много производители на картофи. Това, което можахме да осигурим за тях са няколко неща. Първо ще продължи подпомагането на производството на картофи за нишесте. Първоначално ние предвиждахме подпомагането на картофи за нишесте да го включим в планинската схема, за да могат да се възползват хората от планинските региони и да не иска доказване на реализация на тези картофи. За съжаление обаче това не ни беше разрешено, така че производителите на картофи, които отглеждат трапезни картофи – типични за региона на Смолян, могат да получат подпомагане по базовото плащане, преразпределното плащане, по интервенцията за млади земеделски стопани и по няколко екосхеми, по които така или иначе практиките, които прилагат тези производители им позволяват без допълнителни усилия те да кандидатстват по тях“, обясни Стоянова.

Тя разясни, че едната от екосхемите е свързана с диверсификация на културите или т. нар. разнообразяване на културите в стопанствата. Тоест, ако освен картофи, се отглежда още един зеленчук, може да се получи подпомагане и по тази интервенция, която е част от екоскхемата. Ставката там е около 80 евро на хектар, което е едно допълнително плащане със съвсем малка промяна на производствените програми. Другата интервенция, по която също могат да кандидатстват производителите на картофи е интервенцията, която е свързана с намаляване употребата на пестициди. Тази интервенция забранява употребата на глюкозат, който така или иначе, според нас картофопроизводителите не прилагат в стопанствата си и голяма част от тях използват други алтернативни препарати, допълни Стоянова. Друга интервенцията, която могат да ползват е тази, свързана с органичното наторяване. Тя предвижда намаляване на изкуствените торове и употребата на повече оборски тор. За цените на торовете, които са в момента на европейския и световния пазар, все повече производители използват като алтернатива естествено наторяване. Така че тук имат възможност за три допълнителни екосхеми, от които могат да се възползват производителите на картофи, за да постигнат размера на подпомагането, който са получавали и до момента, посочи експертът.

"Ако все пак обаче някой производител на картофи реши да си смени производството или наблегне на производството на картофи за нишесте, това е допустима култура за подпомагане. Трябва да се знае, че в този случай трябва да има предварително сключен договор с преработвателно предприятие, което да изкупи картофите и те да бъдат използвани за производство на нишесте и трябва да има документи, с които да докаже, че тези картофи са продадени на такова предприятие. Картофопроизводителите в страната споделят, че вече имат сключени договори с румънски преработвателни предприятия и ние сме запазили и бюджета, и площите за производство на картофи поне за първата година, за да сме сигурни, че ще можем да осигурим финансови средства достатъчно ако производителите решат да се преориентират към този тип производство“, каза още Стоянова.

Нели ГЕРГЬОВСКА