Добричката епопея и подписването на Крайовския договор са две важни исторически събития, защото са свързани със свободата на Добруджа. Това заяви историкът Цветан Сашев, уредник в Музея за нова и най-нова история в Добрич, предаде репортер на "Фокус". След Букурещкия мирен договор от 1913 г. Южна Добруджа става част от Кралство Румъния. От този момент българската държава е принудена да търси решения на този проблем и тази територия отново да стане част от България. 

Два са пътищата за постигане на целта - военен или дипломатически. През 1916 г. българската държава избира военния път. Тогава започва поредица от бойни действия, известни в нашата история като Добричката епопея между 5 и 7 септември. Около 4 месеца продължават бойните действия на Добруджанския фронт. "През това време българската войска минава като лавина. Победите следват една след друга. Част от българската военна история бележи славни страници - боевете при Добрич, Тутракан и Кубадин. Но за съжаление, въпреки поредицата от победи на бойното поле, в крайна сметка България е на страната на губещите в Първата световна война", припомни историкът.

Следва Ньойският договор от 1919 г., а Южна Добруджа остава в пределите на Кралство Румъния. Това продължава до 1940 г. След Първата световна война българското правителство избира пътя на дипломацията. "В крайна сметка този път се оказва успешен след като в средата на 30-те години се променя световната конюнктура и тази в Европа. Излизането на преден план на държави, като Германия, Съветския съюз и този тип режими, които се установяват в тези държави, и впоследствие разбира се, започването на Втората световна война, водят до разместване на пластовете. Това включва и дипломатическите. Създава се една коренно нова дипломатическа среда в Европа, в която ние правим всичко възможно отново да се преборим за Добруджа", коментира Цветан Сашев.

Резултатът е подписаният на 7 септември 1940 г. Крайовски договор. "Това е изключителен успех за българската дипломация, изключителен успех за България, тъй като през 1916 г. и в началото на 1917 г. над 15 000 войници намират смъртта си, немалък брой са и ранените. Тогава ние не успяваме да си върнем Южна Добруджа. Но през 1940 г. същата тази територия, за която сме се борили с оръжие в ръка, се връща по мирен път, без да се пролее и капка кръв. Този договор увеличава и престижа на България. Тъй като исканията на нашата дипломация са справедливи, в този тип политика на толкова високо ниво, имам предвид дипломатическата, едно от много важните неща е чувството за мярка. А исканията на нашата дипломация по отношение на Южна Добруджа са такива. 

Ние не искаме повече от това, което ни принадлежи. Затова този договор е изключително справедлив и най-вероятно това е причината след края на Втората световна война той да не е ревизиран. Въпреки че сме съюзници на Нацистка Германия, впоследствие този договор си остава признат, а Южна Добруджа - в пределите на България", посочи Цветан Сашев. Той припомни, че това например не се случва с Трансилвания. В един и същ период Унгария води преговори за части от този регион. Те са дадени, но след края на Втората световна война унгарците връщат Трансилвания на Румъния. Това не се случва обаче с Южна Добруджа. Тя си остава част от България", каза още Цветан Сашев.

Той припомни, че тази територия винаги е била изконно българска. Любопитен факт е, че през 1913 г., времето, когато е отнета от нашата страна, броят на румънското население е около 6 000 човека. А по ирония на съдбата повечето от тях са бегълци от Кралство Румъния, допълни историкът. 

На днешната дата - 7 септември, отбелязваме 107 години Добричка епопея и 83 години от подписването на Крайовския договор. В този час започва панихида на Военно гробище-музей в Добрич в памет на загиналите войни за свободата на Добруджа. В 10:00 ч. венци и цветя ще бъдат положени на паметника на ген. Иван Колев, наречен в българската военна история освободителя на Добруджа.

Жулиета НИКОЛОВА