През последните години се води дискусия дали Трети март е най-подходящата дата за национален празник. Много историци се обединяват около твърдението, че наистина обединяващата дата е 24 май. Част от тях е проф. Петко Петков, който e oписал подробно темата за официалните и националните празници в глава от своята книга "Пътищата към Освобождението“. Пред "Фокус“ той заяви, че ако трябва да има непременно национален празник, това трябва да бъде 24-ти май и то не само като ден на апостолните Кирил и Методий, а като символ на дата на голямото им цивилизационно дело – на тях и на техните ученици, които всъщност създават културната основа на една българска цивилизация.

"Темата за националните празници безспорно е една от най-актуалните въпроси в обществото. Може да не е толкова парлива, колкото злободневните въпроси, свързани с текущия дневен ред на политиката, но е от първостепенно значение за нашата идентичност и съвременно самочувствие. Затова Историческия факултет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново през октомври миналата година проведе  Конференция, в която бяха представени почти всички центрове – научни и образователни, занимаващи се с исторически изследвания и хуманитаристика, включително колеги от големи медии и хора със значителен публичен авторитет. След Конференцията, оповестихме резултатите от нея и дори приехме и подписахме едно обръщение от името на участниците, които бяха над 20 души, към институциите и обществото с много ясни призиви. Много хора не знаят, а тези, които знаят се опитват да го скрият, че нашият национален празник от последните 32 години – 3-ти март, не е резултат от обществено обсъждане или експертна оценка на историци или други специалисти. Той е наложен много бързо от тогавашните власти на 27-ми февруари 1990 година, макар да е сменен първият ръководител Тодор Живков с Петър Младенов по това време не бяха се променили кой знае колко нещата у нас - нито конституцията беше променена, нито съществено средата и управленската база. Тогава Държавният съвет на Народна република България абсолютно сам и без никакво обсъждане наложи този ден за национален празник“, каза проф. Петков.

Историкът допълни, че малко хора знаят, че на този ден през предните 111 години, българската държава никога не е имала национален празник, имало е само официални празници, като всяко управление е възлагало тежест на някои от тях като водещи. "Такъв беше 9-ти септември до 1989 г., а и след това, защото той е отменен чак през 1991 г. Така че от тогава до днес, 3-ти март получи една официална защита, издигнатост и сакрализация, както обичам да казвам. Зад него има разбира се и геополитически интереси, има и идеологически и външнополитически пристрастия“, категоричен е проф. Петков.

Той заяви, че предложението от Конференцията за смяна на датата е изпратено до Парламента и до други институции. "Едната ни цел е да стане дискусия, тъй като ние не искаме да налагаме нечие мнение като единствено правилно. В това предложение има две страни – едната е, че 3-ти март не отговаря на високите изисквания на това понятие "национален празник“, който безспорно трябва да обединява и трябва да праща импулси, че тази дата е особено важна и изразява българското. Затова си позволихме да предложим и се обединихме около тази идея такъв ден да е 24-ти май, който и без друго до сега е общобългарски празник. Той си е национален празник от много години и това го знаят повечето българи, но не е обявен за такъв. За нас важното е, че темата е открита и дискусията започна. Тя не е първостепенна по важност и едва ли ще измести злободневните политически въпроси, около които обществото се върти и е вкарано в един дебат, но и това е нещо. Аз не очаквам да има някакво особено развитие, но пък нека да покажем и да видим има ли наистина гражданско общество, което да бъде много активно по такава тема и да не се замеря с политически аргументи и ксилофобски комплекси, а да изтъкне истински основания в полза на едно или друго свое становище“, каза проф. Петков.

Рени АТАНАСОВА