149 години безсмъртие – Кубрат почете делото и саможертвата на Васил Левски
© Община Кубрат
Церемонията откри завеждащият отдел "Просвета, култура, социални дейности и техническо обслужване“ Здравко Вутов.
Слово по повод годишнината от обесването на Левски произнесе преподавателят по история от кубраткото Средно училище "Христо Ботев" Борислав Борисов.
"Днес, уважаеми съграждани, прекланяме глава пред делото на Левски, пред неговия нелек, но саможертвен път за благото на родината. Всички ние трябва да се грижим споменът за него да не угасва, защото героите на България не трябва да бъдат забравени, нито делата им, нито заветите им. За тази светла личност, променила историята ни, трябва да се говори. Малък, но достатъчен жест на уважение е поставянето на цвете пред паметника на Апостола.
Апостолът е тук, сред нас. Той е близо до най-чистите и най-откровените - до нашите деца. Нашите деца, които ще пораснат и които трябва да запазят урока по родолюбие. Вярвам, че ние ще научим децата си кой е Левски и защо трябва да му даваме почит. Вярвам, драги съграждани, че всеки от вас ще открие в Левски онова, което ще иска да предаде на децата си, на идните български поколения - дали освободителните му идеи, дали неговото човеколюбие, дали пък цялото обаяние на неговата изключителна личност. Казвам всичко това, защото вярвам в приемствеността между поколенията, защото без да познаваме и почитаме миналото си, ние нямаме бъдеще. Затова нека всеки един от нас се чувства отговорен в опазването на оставеното от предците ни, нека бъдем горди с делата им и да не забравяме да им отдаваме почит и в дни, когато няма конкретен повод за това", каза в словото си историкът Борислав Борисов.
Венци и цветя бяха поднесени от учебните заведения, от Общинската управа, политически сили, деца и граждани. След церемонията малчуганите от подготвителните групи "Моливко" и "Многознайко" към Детска градина "Щастливо детство" в Кубрат цитираха на глас най-известните думи на Левски: "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си".
На 6/18 февруари 1873 г. Левски е обесен в околностите на София. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник. В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е“. В историческите извори Васил Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, фалшиви имена за тескерета и документи, които е ползвал.
След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.