На 11 февруари преди 136 години в Русе е създадена първата обществена библиотека. На този ден през 1888 г., според местните регистри, членовете на русенското просветно дружество "Дунав" учредяват първата градска обществена библиотека . В чл.1 на Устава на дружеството е записана най-важната точка, а именно: "…да тури основа на една градска библиотека", пише писателят и политик от ВМРО Искрен Веселинов в профилът си във фейсбук.

Това се случва 10 месеца преди откриването на Софийския университет ( 8 декември 1888 г.). Така Русенската библиотека се легитимира катоедно от най-старите духовни средища в България непосредствено след Освобождението.

Библиотеката най-напред се е помещавала на ул. "Княжеска" № 1, срещу 1200 лв. годишен наем в къщата на възрожденеца Йосиф Дайнелов, съратник на Г.С. Раковски.

През 1891 г. е назначен първият библиотекар и е взето решение фондът да се комплектува с по 1 екземпляр от заглавие. От 1895 г. дейността на библиотеката се отчита редовно пред русенската общественост от страниците на "Русенски общински вестник". Въвежда се и първата инвентарна книга. През 1901 г. библиотеката е преместена в Доходното здание в Русе.

През 1913 г. се разработват първите ѝ фишови каталози. Поредното преместване на библиотеката е през 1928 г., когато ѝ се предоставят помещения на втория етаж в сградата на Театъра. През 1954 г. Общината взема решение библиотеката да бъде преместена в сградата на бившата Търговско-индустриална камара на пл. "Александър Батенберг". Това е един от забележителните архитектурни паметници в Русе, построен по проект на арх. Никола Лазаров през 1916 г. за нуждите на първата българска Русенска търговско-индустриална камара. През 70-те години на ХХ век до старото крило е издигнат съвременен комплекс с надстроено книгохранилище. Там сега са разположени Детският отдел и заемната на библиотеката.

От същата 1954 г. Регионална библиотека "Любен Каравелов" става депозитна. Фондът ѝ от старопечатни и редки издания днес включва възрожденски книги от периода 1806 – 1878 г. В основната си част е попълнен чрез дарения, като най-голямото е на книжаря Никола Даков – 257 книжни единици. Сред тях са първото издание от 1824 г. на "Рибен буквар" на Петър Берон, екземпляр от "Кириакодромион" или "Неделник" на Софроний Врачански, издаден през 1806 г. в Римник, Румъния и др. Най-старото издание, съхранявано във фонд "Редки и ценни книги" на библиотеката, е "Четвероевангелие", отпечатано през 1690 г. в град Лвов.

Библиотеката притежава част от личната библиотека на Захарий Стоянов, 115 тома, подарени на институцията през 1936 година от дъщеря му Захаринка Стоянова-Громбах. През 1973 г. роденият в Русе акад. Михаил Арнаудов поверява на библиотеката по-голямата част от личния си архив. Обособен в самостоятелен фонд, той наброява над 7000 единици и документи. Библиотеката съхранява и част от архива на Змей Горянин - роденият в Русе български писател с рождено име Светлозар Акендиев Димитров.

Архивът е обособен в самостоятелен фонд от над 450 оригинални документа, свидетелства на времето за културно-историческата действителност в България през първата половина на 20 век.

От 2005 г. библиотеката организира ежегоден Международен конкурс за екслибрис. Този документален фонд формира единствената в България публично достъпна колекция от екслибриси. Конкурсът се е превърнал във феномен на колективната културна памет. Включените в него творби са придобили енциклопедична стойност на нематериално наследство, създадено с особени знаци и модерни послания към поколенията. От 2019 г. част от колекцията формира постоянна експозиция от екслибриси, разположена в часовниковата кула на библиотеката.

Сградата на Русенската регионална библиотека е един от най-емблематичните паметници на културата в Русе. През септември 2007 г. Европейската комисия ѝ присъжда "Знак за европейско наследство", поставен на фасадната стена.