Ловен събор по повод 125 години от началото на дейността на Ловно-рибарското дружество (ЛРД) организират в Добрич на 3 септември от 10:00 ч. Това съобщи на пресконференция председателят на УС на Сдружение "ЛРД-Добрич“ и член на УС на Националния ловно-рибарски съюз Илия Михайлов, предаде кореспондентът на Радио "Фокус" – Добрич. Съборът ще се проведе в събота на ловно-стрелковия комплекс в местността Кобаклъка край Добрич. Преди 125 години в Добрич е учредено първото ловно дружество в града. Този период от време е наситен с дейността на няколко поколения ловци и риболовци, които охраняват, подхранват и разселват, за да има повече дивеч в добруджанските гори и поля. "Празник за всички, които обичат природата и родния край. Тази истинска любов повече от век продължава да се предава от баща на син и от дядо на внук. Създадените отношения и високата степен на организираност на ловно-рибарското сдружение помагат за съхраняване и обогатяване на неговите традиции“, посочват от ЛРД - Добрич. По време на събора официално ще бъдат открити новият Ловен дом и зоната за нарезно оръжие в ловно-стрелковия комплекс на сдружение "ЛРД Добрич“ -  Добрич в местността Кобаклъка. Близо 1000 са ловците и риболовците в Добруджа,обединени в 33 ловни дружинки.

Началото на ловното движение в региона е поставено в периода 1897 - 1989 г. "Ловът на дивеч в Добруджа е занятие на определени, по-свободни от земеделие лица. В миналото е упражняван повече от заможни хора. Народът отделя време за лов на вълци и то защото пакостят на животновъдството. За борба с вълците се образуват зимно време "хайки“ или се копаят ями, в които звярът пада, без да може да излезе. Особено характерни са преследванията на вълци същия сезон с коне. Преследвачите гонят вълка, докато стигнат до друго село, откъдето други конници продължават гонитбата. Преследваният вълк най-после изгубва сили и забавя хода си или пада и така бива убиван. Този начин е възможен за полустепната, лишена от гориста растителност площ на Добруджа. През септември 1897 година в Добрич се учредява първото в региона ловно дружество, именувано от неговите членове с названието "Орел“. В списание "Ловец“ от 1909 година за първи път се споменава името на дружеството, като се посочва, че негов председател е ловецът Коларов, а членове на комитета са Медникаров, Щерев, Христов и Ковачев. Със създаването му, по-късно се появяват дружества в Балчик и Каварна. Така се слага началото на организираната ловна дейност в Добруджа. На Учредителния конгрес в София през 1898 година добрички делегати не участват, но приемат решението на конгреса – дружеството да бъде преименувано в "Сокол“. Тогава в него членуват 47 членове, а в следващите години съставът бавно расте. Ръководството на дружеството през 1914 година се поема от Иван Илиев, който повече от три десетилетия без прекъсване е негов председател и работи за организационното му укрепване и авторитет. Този висок два метра ловец завоюва такова доверие, създава такъв респект, оставя такъв добър спомен у тези, които го познават, че с годините всеки ловен деятел или активист се старае да му подражава. В периода преди войната светла диря в Добруджанската ловна организация оставя и роденият в град Добрич д-р Стефан Маргин, който завършва медицина в Белгия. Той ловува в Добруджа и работи за издигане културното ниво на ловците. В своята публикация "Добруджа в ловно отношение“ в сп. "Ловец“ от 1915 година той дава ценни сведения за състоянието на дивеча. През 1940 г. Добруджа, по силата на Крайовската спогодба, се връща в пределите на майката Родина. Ловците в дружеството вече са 600. През този период негови ръководители са: Иван Илиев, Сава Енев, Иван Йорданов, Симеон Марчев, Енчо Николов, Георги Великов, Киро Чамурлийски и Мирослав Даскалов, а членове на другарския съд са Иван Петров, Енчо Касабов, Сава Йорданов. От този период са и писмените данни за провеждане на вечеринки, в които участват членове на ловното дружество. След 9 септември 1944 година Българското ловно-стрелково дружество се обединява с Българския рибарски съюз, а през 1947 година в новоучредения Народен съюз, преименуван по-късно в Български ловно-рибарски съюз (БЛРС). През 1945 година за председател на ловното дружество в Добрич е избран Цветан Попов. Негова е инициативата за построяване на ловна хижа в местността Кобаклъка край Добрич. Всички ловци участват с лични средства и доброволен труд. Реално строителството на хижата започва през 1950 година. В периода 1944-1959 година в ръководството на дружеството са избирани: Цветан Попов, Никола Георгиев Тодоров, Стефан Иванов Панчев, Иван Илиев Чалъков. Председател на дружеството в периода 1949 -1958 година е Димитър Антонов Бошнаков. В средата на петдесетте години на миналия век в местността Кобаклъка е построено стрелбище, в което своите първи уроци по стрелба получават кандидат-ловците. Провеждат се дружествени и регионални състезания по различните дисциплини. Десет години по-късно ловният стрелкови комплекс е модернизиран и на него започват да се провеждат републикански и балкански първенства по ловна стрелба. Ловното движение след 1959 година се развива в условията на създаване на ново териториално деление. Регион Добрич (тогава Толбухин - б.а.) става център на окръг. В ловната организация се учредява Окръжен съвет на Българския ловно-рибарски съюз с участието на представители от ловно-рибарските дружества в Добрич, Балчик, Каварна, Генерал Тошево и Тервел. Две години по-късно се извършва реорганизация в структурата на ОС на БЛРС. В окръга се изграждат 28 ловно-рибарски дружества, в които членуват 2150 ловци и риболовци, които разполагат с 364 940 хектара ловна площ“, разкриват щрихи от дългогодишната и богата история на ЛРД - Добрич.

Жулиета НИКОЛОВА