125 години от кончината на последния хайдутин
© Фокус
Роденият на 28 май 1805 година в Берово, Малешевско, легендарен войвода, е един от малцината дейци на българското националноосвободително движение, които още приживе получават обществена популярност и признателност. Той е дългогодишен пандурин в Рилския манастир и войвода на чета, която броди из Малешевско, Пиянец и Осогово.
Участва в Първата българска легия на Раковски, в Руско-турската война 1877-1878 година, едно от действащите лица за Освобождението на Кюстендил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание. На 80-годишна възраст Ильо войвода взема участие в Сръбско-българската война от 1885 г. Неговият дом в Кюстендил е винаги отворен за четниците и дейците на македоно-одринското движение. Ильо Марков участва също в борбите за политическа свобода на гърци и сърби. Популярният войвода и "последен хайдутин“, отдал живота си за освободителната и обединителна кауза на своя народ, умира в Кюстендил на 17 април 1898 година.
Венцеслав ИЛЧЕВ