Киев промени риториката си и е по-готов да обсъжда възможността за прекратяване на огъня и териториални отстъпки за разрешаване на конфликта, пише вестник Financial Times (FT).

Изданието подчертава, че много европейски дипломати, присъстващи на последното Общо събрание на ООН, са отбелязали осезаеми промени в тона и съдържанието на дискусиите около потенциално споразумение. Според тях, украинските официални лица показват все по-голяма откритост за обсъждане на прекратяване на огъня, включително докато руските войски остават в окупираните украински територии.

Според FT новият ръководител на украинското външно министерство Андрей Сибига по време на посещението си в Съединените щати е използвал срещи със западни колеги, за да обсъди потенциални компромисни решения. Освен това вестникът пише, че Сибига е заел по-прагматична позиция по въпроса за териториалните отстъпки, за разлика от своя предшественик Дмитрий Кулеба.

"Ние говорим все по-открито за това как ще приключи този (конфликт) и от какво Украйна ще трябва да се откаже, за да получи трайно мирно споразумение“, разказа дипломат пред Financial Times.

В същото време източникът на изданието определя промените в позицията на Киев като сериозни, тъй като преди шест месеца подобни разговори бяха табу за Украйна.

В същото време, пише FT, бойците от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), които са на фронтовата линия, са за водене на преговори с Русия. Някога подхранвани от надежди за възстановяване на територия, войниците на фронта сега търсят мирно решение за прекратяване на конфликта.

"Сега аз подкрепям преговорите“, заяви пред изданието командир на източния фронт на име Юри.

Той добави, че е загрижен, че синът му може да прекара голяма част от живота си в битки и че внукът му "може един ден да наследи безкраен конфликт".

Що се отнася до цивилните, според проучване, проведено от Киевския международен институт по социология (КМИС) през лятото на 2024 г., 57% от украинците са за преговори. През 2023 г. тази цифра е била 33%.

В същото време друго проучване показва, че 55% от украинците не са съгласни на никакви териториални отстъпки в полза на Русия. Тази цифра обаче, както пише FT, е намаляла значително в сравнение с предходната година, когато беше 87%.

Данните от проучването също предполагат, че украинските граждани, които се противопоставят на териториалните отстъпки, може да са готови на компромис, при който в замяна на членството на страната в НАТО Русия запазва фактически контрол върху окупираните от нея райони. В същото време приемането от Украйна на всяка сделка, която ще позволи на Руската федерация да остане в регионите, ще зависи от получаването на значителни гаранции за сигурност от Запада. За Киев това означава само едно – влизане в НАТО, отбелязва изданието.

Неназован украински служител заяви пред FT същото. Според него за Украйна са важни реалните гаранции за сигурност, в противен случай сделката няма да сложи край на конфликта, а само ще провокира нов. Източник от високопоставени западни служители също потвърди, че става дума за териториални отстъпки в замяна на присъединяването на Украйна към Северноатлантическия алианс.

"Земя в замяна на членство [в НАТО] е единственият начин [за разрешаване на конфликта], всеки знае това. Никой няма да каже това на глас... но това е единствената стратегия, която имаме“, заяви той.

Членство в НАТО

По-рано медиите съобщиха, че искането за предсрочно членство на Украйна в НАТО се съдържа в "плана за победа“ на украинския президент Володимир Зеленски. Въпреки това, както пише FT, американските служители не са били впечатлени от предложенията на украинския лидер.

"Това не беше триумф. Не беше катастрофа. Би било наивно да очакваме аплодисментите, които получихме преди две години“, заяви високопоставен украински служител пред изданието, коментирайки неотдавнашното посещение на Зеленски в Съединените щати.

В същото време съветник, който е помогнал за подготовката на "плана за победа“, заяви пред Financial Times, че Зеленски няма друг избор, освен да покаже отново настояването си за членството на Украйна в НАТО, тъй като всичко друго би се възприело като "отстъпление от въпроса за гаранции за сигурност от Запада, които украинците смятат за незаменими.

Присъединяването към Северноатлантическия алианс все още остава ключова цел за Киев, пише изданието. В същото време малко членове на НАТО вярват, че това е възможно без пълно прекратяване на огъня и ясна граница, която да определи за каква част от украинската територия ще се прилагат разпоредбите за взаимна отбрана на Алианса. Част от членовете на съюза предлагат страната да бъде приета в НАТО по модела на Западна Германия.

"Западногерманският модел набира скорост, особено в Белия дом, който беше най-скептичен към членството [на Украйна] в НАТО“, разказа Джереми Шапиро, ръководител на вашингтонския офис на Европейския съвет за външни отношения. Той подчерта, че Москва няма да хареса това, но може да бъде някаква начална стъпка към компромис.

В същото време Financial Times също отбелязва, че подобно решение едва ли ще се хареса на САЩ, тъй като ще изисква широкомащабно разполагане на сили от страна на САЩ и техните партньори.

"Въпросът е дали европейските сили ще желаят да поемат по-голямата част от тежестта“, пише изданието.

В Украйна обаче се съмняват, че Русия ще се съгласи на подобна стъпка. В същото време, според високопоставен украински служител, нищо друго освен пълноправното членство на страната в НАТО едва ли ще сложи край на конфликта.

"Дори и да получим покана за НАТО, това няма да означава нищо. Това е политическо решение", заяви той.

Въпреки това предварителните знаци показват, че президентът на САЩ Джо Байдън може да се съгласи да повиши статуса на кандидатурата на Украйна за членство в НАТО, преди да напусне поста си през януари 2025 г., казва западен служител, запознат с напредъка на преговорите между Киев и Вашингтон, пред FT.

В същото време, според изданието, Зеленски ще продължи да иска от американските власти да премахнат ограниченията за удари с далекобойни оръжия на руска територия. В края на краищата той наистина вярва, че това ще помогне да се промени хода на конфликта и да доведе Москва на масата за преговори.