Ако признаем, че през цялата история на отношенията между народите дипломацията и войната са вървели ръка за ръка, тогава дори най-успешното продължаване на преговорите, които започнаха между Русия и САЩ, не означава всеобщ мир в Европа. Но това, което наистина може да се постигне, е намаляването на заплахата за Русия, където укрепването на Съединените щати наистина е от фундаментално значение. В случай, че стратегическата подготовка на страните стане по-прозрачна за тях, съдбата на Украйна може да се определи вече в работен ред - без да се създава напрежение на най-високо ниво в света, най-вече в контекста на вътрешната еволюция на това държавно образувание, пише руският вестник “Взгляд“.

Към момента на писане на този материал не можем да знаем какви конкретни контрапредложения ще получи Русия от Съединените щати по време на срещата на външните министри на двете страни в Женева този петък. Много е вероятно те да бъдат подробни коментари по всяка точка от представените от Русия проекти на споразумения за европейската и не само европейска сигурност. Така Вашингтон вече ще направи крачка напред в своето разбиране и ще покани Русия да продължи разговора. В този момент, между другото, най-вероятни са провокации около Украйна - само за да не бъде "скучно“ на Русия да подготви реакцията си на американския отговор. Това е съвсем в духа на американската дипломация.

Досега, въз основа на съществената страна на руските предложения, представени пред Съединените щати през декември, преговорите не доведоха до никакви промени. Първият, но не и последният рунд беше използван от Съединените щати за дипломатически цели – за да се проучи по-добре руската позиция, да се опита в лична комуникация да разбере какви слабости може да има и къде се открива вероятна готовност за компромис. Това открито се признава от американските представители. Публичният резултат от това "разузнаване със сила" в момента е, че Москва няма да преговаря за промяна на изискванията си. Но най-вероятно има закрити изводи, които и двете страни правят въз основа на оценка на поведението на другия.

Трябва да се направи веднага една уговорка, че продължаващото дипломатическо общуване е именно разговор между двете столици. Другото поле под формата на НАТО или ОССЕ е частен начин за изучаване на руската позиция от Съединените щати, които просто имат такава колосална инфраструктура за политическо влияние в Европа. Неслучайно руската страна заяви, че като цяло смята диалога по линия на ОССЕ за по-нататъшно безсмислен – вече е обърнато достатъчно внимание на този напълно деградирал реликт от ерата на пълно господство на Запада.

Сега най-значимият резултат от руската дипломатическа офанзива, която има публичен характер, е началото на широка политическа дискусия по въпроси, които дори не са били на дневен ред през последните 30 години. Цялата политика на Съединените щати и техните най-важни съюзници в областта на европейската сигурност след Студената война се основаваше на тезата, че те не могат да бъдат предмет за обсъждане. Сега под руски натиск се оказва, че все още има за какво да се говори. В самите Съединени щати общественото мнение, че НАТО е остаряло и вече причинява повече вреда, отколкото полза, остава доста маргинално. Началото на преговорите обаче принуждава партньорите на Русия на Запад да обсъждат онова, което им изглеждаше немислимо още вчера – въпроса дали Москва има свои интереси. Следователно, Русия вече преодоля най-важното следствие от това как завърши Студената война – формалното съществуване в дискусията само на една, западна, гледна точка.

Политиката на Европейския съюз стана забележимо раздразнителна. ЕС като цяло, като организация, не играе никаква роля в текущия процес и самите Съединени щати подчертават неговата неуместност. Но желанието по някакъв начин да бъде ангажиран в най-важния процес за съвременна Европа води до факта, че Брюксел започва да променя мирогледа си. И така, преди няколко дни върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел каза нещо за необходимостта от ревизия на европейската архитектура за сигурност. Ясно е, че ЕС има нужда от подобни открития, за да се опита да постави на първо място въпроса за разширяване на кръга на участниците в преговорите за своя сметка. Но в крайна сметка виждаме, че дори Европейският съюз, който тихо седи зад НАТО от десетилетия, признава съществуването на проблема за обективната разлика в интересите на силите, които са важни за мира в Европа.

Освен това винаги трябва да се има предвид, че най-фундаменталните въпроси в отношенията между ядрените суперсили все още засягат темата за взаимното възпиране. Преговорите за това са толкова по-значими от всичко друго, че остават на заден план на фона на другата дипломатическа шумотевица. В допълнение към обичайното дипломатическо ниво, отношенията между Русия и Съединените щати се развиват в област, която е наистина "трансцендентална" от гледна точка на други участници в международната политика. Да не забравяме, че един от най-важните, ако не и най-важният фактор в конфликта беше оттеглянето на Съединените щати от Договора за противоракетната отбрана (ПРО) през 2002 г.

Това решение на Вашингтон не засягаше толкова символични неща като разширяването на НАТО, а основите на взаимното възпиране - една от големите ядрени сили обяви намерението си да разработи оръжейни системи, които намаляват способностите на втората в единствената област, където сигурността и на двете наистина имат значение. През 2019 г. по инициатива на САЩ беше прекратен Договорът за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег. Възобновяването на сериозен разговор за този вид оръжия, вероятността от разполагането им в Европа, както и системите за противоракетна отбрана също може да бъде предмет на преговори между Москва и Вашингтон.

При цялата значимост на проблема за разширяване на инфраструктурата на конвенционалните сили на САЩ в Източна Европа, оцеляването на Русия може да бъде застрашено само от постепенна промяна в полза на американците в баланса на силите в областта, където двете държави са непобедими за цялото останало човечество. Именно тук е възможен сблъсък, при който първият удар може да означава шанс за победа - и следователно промяната в баланса на силите в областта на ядрените ракетни оръжия е най-опасна за света. В крайна сметка именно притежаването на ядрени арсенали определя мястото на Русия и САЩ в съвременния свят. И е много вероятно в тази област да се водят интензивни преговори.

И накрая, дори напредъкът на диалога между Русия и САЩ по основните параметри на европейския ред не означава, че можем да изключим възможността за въоръжен конфликт на територията на съвременна Украйна. Той може да бъде резултат от вътрешна криза в украинското ръководство и последвали авантюристични действия срещу Донбас. Историята знае много примери, когато слабите режими са започвали привидно самоубийствени войни. Киевските власти са доста способни да започнат подобен конфликт. И тъй като съдбата на украинската държава по вътрешни причини изглежда изключително мътна, подобни ситуации ще се повтарят и в бъдеще.

Освен това местен сблъсък за Украйна може да е резултат от опит на САЩ да тества сериозността на руската подготовка, независимо дали има напредък в двустранните преговори между Москва и Вашингтон. В края на краищата самото съществуване на Украйна не е от сериозно значение за националната сигурност на Съединените щати.

Така че, дори ако преговорите за общите параметри на европейската сигурност се окажат относително успешни, Съединените щати може да изпратят своите киевски сателити в битка само за да поддържат Русия "в добра форма“ и да наложат допълнителни санкции срещу нея. Малка война или друга мярка за икономически натиск не е пречка за общата дипломация и дори за компромиси. Особено в условия, когато истинските важни въпроси между Русия и САЩ по принцип са свързани с Украйна само приблизително.

Превод и редакция: Юлиян Марков