Сближаването между КНР и Русия става все по-тясно - и изявленията, направени в края на срещата на върха на президента Путин и председателя Си, бяха още едно доказателство за това. Основно сред тях беше решението да се "засилят усилията за формиране на независима финансова структура за обслужване на търговските операции между Русия и Китай“. И това не е единствената неприятна изненада за Америка, пише официозното руско издание "Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

Владимир Путин продължава маратона от срещи на върха с лидерите на други велики сили. На 6 декември той се срещна с индийския премиер Нарендра Моди, на 7 декември се опита да намери modus vivendi с президента на САЩ Джоузеф Байдън - а на 15 декември дойде ред за среща на върха с китайския лидер Си Дзинпин. 37-а поред от 2013 г., когато китайският лидер пое поста председател на КНР.

Пояс на стабилност

Всъщност атмосферата не будеше съмнение - Путин и другарят Си се уважават един друг и нямаше да водят диалог под формата на ултиматуми и обвинения. "Разговорът беше много положителен, това беше разговор между двама колеги, двама приятели, лидери на две големи приятелски държави“, каза след срещата помощникът на Владимир Путин Юрий Ушаков. Самият Владимир Путин нарече руско-китайските отношения "истински образец на междудържавно сътрудничество през XXI век“.

Предварително беше известен и дневният ред за срещата. Според китайското външно министерство страните щяха да "анализират двустранните отношения и постигнатото в тях за текущата година, да очертаят развитието на тези отношения през следващата година и да обменят мнения по най-важните международни и регионални въпроси от общ интерес " Единственият въпрос беше какви подробности по тези точки ще бъдат обсъдени.

Така че няма съмнение, че страните с удоволствие обобщиха резултатите от една много успешна година за двустранните отношения през 2021 г. Особено във военната сфера. През октомври Руската федерация и КНР проведоха съвместни военноморски учения в Японско море, а след това извършиха въздушни патрули. Тези действия силно обезпокоиха японците и американците – те имаха усещането, че руско-китайският съюз (който прави нереални каквито и да било схеми на Вашингтон за ограничаване на КНР) започва да се реализира. Точно това впечатление търсеха Москва и Пекин отчасти.

Освен това се разви и газовото сътрудничество. Ръстът на китайската икономика след пандемията изисква допълнителни обеми газ и, според Газпром, ежедневните доставки през "Силата на Сибир“ надвишават договорните задължения на руската страна с 30%. Така руският монополист предаде поздрави на всички експерти, които увериха, че никой не се нуждае от този газопровод.

През 2022 г. Москва и Пекин ще продължат да строят мостове, както в преносен, така и в буквален смисъл. "По време на разговора беше постигнато разбиране, че следващата година държавните глави ще участват в режим на телеконферентна връзка в церемонията по пускане на движението по един от мостовете през Амур“, каза Юрий Ушаков. В ерата преди пандемията беше планирано, че потокът от пътници по този мост ще бъде до три милиона души годишно, а трафикът - около шест милиона тона, или почти 300 хиляди превозни средства. Ясно е, че в условията на затваряне на китайските граници за руснаците такъв оборот няма да има - но след отшумяване на пандемията желаното ще съвпадне с реалността и мостът ще се превърне във важен стимул за развитието както на Амурска област, така и на руско-китайските отношения като цяло.

"Напоследък рязко се увеличи износът на хранителни продукти и селскостопански продукти от Русия за Китай. Това е голям пробив, преди това търгувахме с продукти за преработка на нефт и газ. Много руски компании вече навлизат на китайския пазар и Китай, очевидно, от следващата година ще стане най-големият инвеститор в Русия, и то не само в производството на газ и нефт, но и в разработването на нови находища и в нови технологични проекти“, казва директорът на Института за азиатски и африкански изследвания към Московския държавен университет Алексей Маслов.

Според Путин Руската федерация и КНР като цяло ще превърнат границата в "пояс на вечен мир и добросъседство“. Пояс, в който ще има стабилност, предвидимост, ред и нормален партньор - за разлика от западните граници на Русия или морските граници на КНР на изток и югоизток.

Най-гръмкото съобщение за бъдещето обаче беше сътрудничеството във финансовия сектор. "Особено внимание беше обърнато на необходимостта от засилване на усилията за формиране на независима финансова структура за обслужване на търговските операции между Русия и Китай. Това означава създаване на инфраструктура, на която трети страни не биха могли да повлияят“, каза Юрий Ушаков. Всъщност става дума за отделяне на руско-китайското икономическо сътрудничество (както гражданско, така и отбранително) от влиянието на долара и американските санкции. Очевидно в близко бъдещестраните ще изразят конкретика по този въпрос - и вероятно към тази система ще се присъединят и други държави.

Критики и подигравки за Срещата на върха за демокрация и други

Обменът на мнения означава реакция на ярките и интересни събития от последните месеци – и преди всичко американската Среща за демокрация, която Байдън свика, за да консолидира страните срещу Руската федерация и КНР. Официално страните, разбира се, осъдиха инициативата на Байдън. "Президентът (Путин) и председателят (Си) бяха единодушни в оценките си, че събитието от самото начало се смяташе за конфронтационно и именно това се случи“, каза Юрий Ушаков. Но всъщност най-вероятно Путин и Си са иронизирали ситуацията. В крайна сметка, нека бъдем честни, срещата на върха на демокрациите се провали. Оказа се, че той е орязан и препълнен с официална реторика и приличаше повече на някакъв конгрес на Демократическата партия, а не на среща на истински съмишленици.

Освен това страните обмениха мнения по неотдавнашните разговори, проведени от Владимир Путин. Припомняме, че руският президент се срещна лице в лице с индийския премиер Нарендра Моди, както и чрез видеокомуникация с президента на САЩ Джо Байдън - и на двете срещи беше обсъдена и КНР.

И Ню Делхи, и Вашингтон смятат Пекин за свой съперник, а също така искат да привлекат Москва в това съперничество или на своя страна, или на позицията на неутрален наблюдател.

Американците особено се стремят към това, смятайки Пекин за свой основен враг. "Предизвикателството от Китай не е проблем само днес. Това ще остане проблем и утре, и през 2027 г., и през 2030 г., и през 2040 г. “, казва Ели Ретнер, помощник-министър на отбраната за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион. Съответно, Си Дзинпин наистина искаше да знае колко ефективни са тези опити и колко заплашват китайските интереси. Както изглежда, Путин е обяснил, че това няма да се отрази по никакъв начин.

И накрая, говорили са за Индо-Тихоокеанските съюзи, които представляват заплаха за регионалната стабилност. "И от наша страна, и от китайска беше изразена негативна оценка за създаването на нови съюзи като Индо-тихоокеанската четворка и американо-англо-австралийската AUKUS. Както беше казано, последният съюз подкопава режима и основите на ядреното неразпространение като цяло и надува нивото на военно напрежение в региона“, каза Юрий Ушаков.

В същото време дневният ред може да бъде още по-широк. Русия и Китай имат голям потенциал за глобално сътрудничество. "Първоначално говорихме само за икономическо сближаване и основната задача беше да се увеличи стокообменът между двете страни. Успяхме да го направим. Сега преминаваме към друго ниво – обсъждане на общи политически въпроси, въпроси, свързани със сигурността и военни въпроси. Очевидно Русия и Китай няма да подпишат официален военен договор, но в същото време много въпроси за военното сътрудничество са залегнали във вече съществуващите договори. Затова ми се струва, че най-важният въпрос сега е въпросът за разширяване на взаимодействието на ниво глобални ценности и поддържане на проблемите на глобалната сигурност, разработване на общи политически решения. В това отношение Китай и Русия се развиват много активно“, казва Алексей Маслов.

Всъщност китайският лидер вече предложи сътрудничество по въпроса за ценностите. "В момента под предлога за "демокрация“ и "права на човека“ определени сили в света произволно се намесват във вътрешните работи на Китай и Русия, грубо нарушавайки международното право и общопризнатите норми на международните отношения“, каза другарят Си. Той също така добави, че "Китай и Русия трябва да предприемат повече съвместни действия за по-добра защита на интересите на сигурността и на двете страни“.

Воля и многовекторност

По пътя на това сътрудничество обаче има сериозна пречка – всяка от страните не е сигурна, че партньорът е готов за такъв вид сътрудничество.

Така китайските другари са донякъде напрегнати от един от стълбовете на руската външна политика: "Ние сме приятели с всеки, който е готов да бъде приятел с нас – и не сме приятели срещу тези, които не са наши врагове“. В рамките на този стълб Русия се опитва да развива отношения с всички страни - дори тези, които са в конфликт помежду си. И ако в Близкия изток се получи като цяло (Москва си сътрудничи и с Турция, и със Саудитска Арабия, и с Иран, и с Израел - тоест със страни, които са готови да си прехапят гърлата), то в Далечния изток може и да не проработи... КНР разглежда целия регион като своя "Украйна“ - тоест изключителна сфера на отговорност - и е недоволна от сътрудничеството на Русия с Виетнам, опитите за сътрудничество с Япония, както и от желанието на Москва да засили позициите си в региона на АСЕАН. Да не говорим за опасенията, че Кремъл ще се обърне към Запада, ако руско-американските преговори успеят.

Що се отнася до руските претенции към Китай, те са по-обикновени и реалистични. Руската федерация има въпроси относно готовността на КНР за отговорна съвместна конфронтация със Съединените щати.

Проблемът е в това, че Китай агресивно защитава само "своята“ Източна Азия. В други региони и въпроси той се държи доста пасивно, в резултат на което САЩ го изтласкват от Африка и Южна Америка, лишавайки го от реално закупено стратегическо предприятие в Украйна. Тази пасивност се простира и до дипломатическите дейности. Така например онзи ден западните медии вдигнаха оръжие срещу Москва за налагане на вето на проект за резолюция на Съвета за сигурност, който е изключително опасен за световния ред. Формално този проект се занимаваше с отчитането на екологичния фактор във вътрешните конфликти, но всъщност позволяваше намеса в делата на трети страни въз основа на "екологични опасения“. Освен това методите на интервенция могат да бъдат напълно различни – от притискане на Съвета за сигурност на ООН до военна намеса.

Изглежда, че Китай, с постоянни екологични проблеми за него и неговите съюзници, трябва да се тревожи за тази резолюция дори повече от Москва, но Пекин не се държеше като партньор. Той не се присъедини към руското вето, а вместо това избра да се въздържи, тъй като разбираше, че руското вето е достатъчно.

Очевидно подобно поведение на КНР също е било обсъждано на срещата на върха. В резултат на дискусията страните имат още много да мислят и да решават за себе си. След това те ще се срещнат отново и ще обменят заключенията си на 38-ата си среща на върха. Вярно е, че този път вече на живо - другарят Си покани приятеля си Владимир на откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин и руският лидер прие това предложение.

Превод и редакция: Иван Христов