Варшава заплаши Европейския съюз да спре плащанията към общоевропейския бюджет. Това означава, че Полша е направила първата крачка към излизане от Европейския съюз. Самите полски политици отричат да искат да напуснат ЕС, но действията им показват друго. И решението на този конфликт до голяма степен зависи от новия германски канцлер Олаф Шолц, пише руското издание "Взгляд“ в материал, предаден без редакторска намеса.

Канцлерите на ФРГ имат своеобразна традиция, според която първите им държавни посещения се извършват в следния ред: Париж (западна съседка), Брюксел (столица на Европейския съюз) и Варшава (източна съседка). Новият ръководител на германското правителство Олаф Шолц скочи буквално ден след встъпването в длъжност, въпреки че за последната му спирка - в Полша - имаше съображения от двете страни на границата, че е по-добре това посещение засега да се отложи, между двете съседки се развиха твърде трудни отношения.

Концептуалният конфликт с Варшава е наследство, оставено на Шолц от Ангела Меркел. По-точно би било да се каже, че това не е толкова конфликт между Полша и Германия, колкото между Полша и ЕС, но в самата Полша са сигурни, че Берлин стои зад най-неприемливите решения на Брюксел. Поне това е присъдата на министъра на правосъдието и едновременно с това на главния прокурор на Полша Збигнев Зебро, ключов персонаж в настоящия конфликт.

Зебро е един от най-видните, известни и скандални политици в управляващата партия "Право и справедливост“. Католически духовник и радикален консерватор, той е в спор с Брюксел по различни социални въпроси, от правата на ЛГБТ до правата за аборт. И именно Зебро беше авторът и главният лобист на съдебната реформа, която доведе до ръба и без това сложните полско-европейски отношения.

Брюксел смята, че създаването на дисциплинарна камара в Полша, която ще може да отстранява съдии от работа на всички нива, е покушение срещу независимостта на съдебната власт. А във Варшава, напротив, са твърдо убедени, че именно Европейският съюз си позволява неправомерна намеса в суверенните дела на Полша. Полският премиер Матеуш Моравецки сравни ситуацията с "разговор с пистолет в слепоочието“.

В момента ситуацията е патова.

Съдът на Европейския съюз назначи глоба, която Варшава трябва да плати до момента, в който ликвидира дисциплинарната камара - милион евро на ден. Но полският конституционен съд позволи на властите да игнорират решенията на Европейския съд, подчертавайки примата на полското законодателство пред европейското.

За налагането на глоба не е необходимо одобрението на поляците - тя може да се приспадне от онези субсидии за изравняване на стандарта на живот и развитие на приоритетни проекти (като зелената енергия), които Брюксел изпраща на Полша. Главният прокурор Зебро обаче обещава да стигне докрай и да повдигне въпроса по най-неприятния за Европейския съюз начин - за спиране на плащанията от Варшава към общия бюджет на ЕС. Според него Европейският съюз "незаконно“ отказва на Полша средства от "общия бюджет, за който тя също допринася“

"Полша трябва да наложи вето на решения на ЕС, които изискват единодушно одобрение, в отговор на изнудването на ЕС. Полша също трябва да преразгледа своите ангажименти към ЕС по отношение на енергийните и климатичните политики, които водят до рязко покачване на цените на електроенергията“, каза Зебро.

Тази заплаха е важна, защото беше предвидена като част от сценария за излизане на Варшава от ЕС. И реализацията на този сценарий, благодарение на усилията на Зебрo, сега има риск да се ускори.

Системата от междубюджетни траншове в Европейския съюз е смътно подобна на разпределението на данъчните приходи в Руската федерация. Всички страни членки правят вноски в централната каса "според възможностите“ и след това получават обратно "според нуждите“. По-богатите изпълняват функцията на дарители, по-бедните са реципиенти.

Полша е основен получател, на когото предстои да стане донор. От политическа гледна точка тази консервативна страна се възприема в Брюксел като "болно дете на Европа“, но от икономическа гледна точка поляците са отличници, които са били по-компетентни от другите, които са успели да реализират финансовите помощи от центъра, коренно актуализирана инфраструктура и има стабилен икономически растеж от 5% годишно при 1-2% в развитите страни.

Това означава, че скоро Варшава ще започне да плаща повече, отколкото да получава обратно. Още повече, че този ден наближи рязко след излизането от ЕС на голям донор в лицето на Великобритания. За тези поляци, които са по-алчни, това само по себе си поставя въпроса за рационалността на по-нататъшния престой в "единното европейско семейство“. А хора като Моравецки и Зебро са особено ядосани от факта, че субсидиите, идващи от Брюксел, са целеви и изобщо не отиват за целите, за които полското правителство би искало да харчи пари, например за защита на правата на гейовете или за адаптация на мигрантите.

Самият премиер категорично отхвърля варианта, според който Полша може официално да напусне Европейския съюз след Великобритания. Но неговият пряк подчинен доведе конфликта до онази логика на развитие, когато историята, целяща да постигне уплаха, започва да се превръща в реалност. Или Варшава, въпреки категоричното си нежелание да го направи, ще приеме глобата и ще получава с 365 милиона евро годишно по-малко, или ще последва "програмата Зебро“ и ще спре да плаща вноските си, което е трудно да се тълкува по друг начин освен като първа стъпка към излизане.

Ако се осъществи и втората част от заплахата - с налагане на вето върху всички решения на Европейския съюз, които трябва да се вземат колективно, оттеглянето на Варшава дори ще се приеме с облекчение.

Полските медии смятат, че шансовете Моравецки и Ко да успеят да се споразумеят с еврокомиссарите и да разрешат конфликта за минимални - всичко е отишло твърде далеч. Всички надежди в този смисъл се възлагат на Шолц като посредник, но проблемът с Шолц е, че той не е Меркел, тоест по дефиниция той не е човекът, който прокарва антиполските инициативи в Брюксел.

Може би той ще стане такъв по-късно – в пълно съответствие с точката на предизборната му програма за приоритета на общите европейски правила и така времената на Меркел ще изглеждат на поляците много волни. Но досега той все още не се е заел с въпроса и не засегна конфронтационния въпрос за полско-европейските отношения на съвместна пресконференция с Моравецки, подчертавайки други разногласия, например относно "Северен поток 2“.

Посещението на новия канцлер в трите столици за първи път разкри пред Европа стила на външната политика на Шолц – и европейската преса го намери за "много предпазлив“, "изключително внимателен“, "изключително учтив“. Шолц неизменно избягва да отговаря на конфронтационни въпроси и избягва острите ъгли. Партийната му кариера и самият факт, че е избран за канцлер обаче не говорят в полза на това, че е "мек и пухкав“ политик. И сега може би просто гледа врага, за да събере информация и да си състави мнение и едва тогава ще действа бързо и твърдо.

В конфликта с Полша Брюксел (и, както смятат поляците, Берлин, който стои зад него) вече няма други варианти за победа, освен оставката на министър Зебро в близко бъдеще. На тази база ще може да се оцени кой е спечелил – полските сепаратисти или учтивият германец Шолц.

Превод и редакция: Иван Христов