На пръв поглед може да изглежда, че настоящата криза около Украйна не донесе на Русия нищо освен загуби. Първо, това показа уязвимостта на руската икономика спрямо Запада. Така медийната истерия, отприщена от Съединените щати и Великобритания около уж започналата руска инвазия в Украйна, срива руския фондов пазар от ден на ден. И това са само последствията от медийна истерия – Западът дори не е започнал да прилага обещаните икономически санкции, пише доцентът по политология Геворг Мирзаян в руския вестник “Взгляд“.

Второ, тя показа уязвимостта на Русия към украинските провокации. Достатъчно е Киев да атакува Донбас, за да принуди Москва да изпрати войски за защита на ДНР и ЛНР (там живеят стотици хиляди руски граждани) и по този начин отново да започне спиралата на ескалация в руско-западните отношения.

И накрая, трето, преговорният процес между Москва и Вашингтон, изглежда, е спрял. САЩ изпратиха писмен отговор на руските предложения за гаранции за сигурност, който не се хареса на Кремъл. "Що се отнася до съдържанието на документа, там има реакция, която ни позволява да разчитаме на началото на сериозен разговор, но по второстепенни въпроси. Няма положителна реакция по основния въпрос в този документ. Основният въпрос е нашата ясна позиция за недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО на изток“, обясни руският външен министър Сергей Лавров.

От друга страна обаче тази криза донесе положителни резултати и за Русия. Вятърът й отвя и разпръсна редица сламени къщи на западната пропаганда, в които бяха замесени както страни-членки на НАТО, така и техните сателити.

И така, митът за предполагаемото единство на Алианса относно необходимостта от конфликт с Русия беше разрушен. Доскоро представители на НАТО на всеки ъгъл крещяха за необходимостта от защита срещу руската агресия, а страните-членки се състезаваха в антируска реторика. Тези от тях, които не вярваха в тази агресия или просто не искаха да се карат с Москва, предпочитаха да си мълчат - така беше по-безопасно. Но когато въздухът откровено замириса на война с Русия, редица страни членки на НАТО открито заявиха, че няма да участват в нея. И говорим не само за нежеланието за участие във войната в периферията на територията на Украйна, но и за нежеланието да се защитават други държави. Така президентът на Хърватия заяви, че ще върне у дома всички свои военни от страните от Източна Европа. А българските власти предупредиха, че няма да изпращат войници извън националните граници без решение на парламента.

Да, Хърватия и България не са най-значимите членове на Алианса. Подобна позиция обаче заемат и редица други държави – една Унгария, например. Лъвският пай от обвиненията в дезертьорство като цяло пада върху един от най-важните европейски членове на НАТО - Германия, която уж в часа на голяма украинска нужда отказва да доставя на Киев оръжия, произведени в Германия, и забранява на други страни (като Естония например ) за да го направят.

Някои западни медии направо казват, че Берлин вече не може да се счита за съюзник, защото "за Германия евтиният газ... и желанието да запази г-н Путин спокоен изглеждат по-важни от съюзническата демократична солидарност“. Въпросът обаче не е в предателството, а в преливането на чашата на търпението от американската политика. Европейските елити отдавна гледат търпеливо как Вашингтон жертва европейската стабилност в своите антируски игри. Той се оттегли от ключови споразумения в областта на поддържането на европейската сигурност (Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег и по-малък обсег на действие (ДРСМО), Договора за открито небе (ДОН)), провокира нестабилност в съседните на Москва държави и дори посочва Русия като основен враг в ключови документи на НАТО.

.Европейските политици нямаха намерение да увеличават военните разходи и да натоварват бюджетите си. Очевидно те смятаха, че всичко това са просто политически игри между Вашингтон и Москва, че нещата няма да стигнат до истински конфликт. Сега, когато този конфликт отчетливо замириса, всички някак рязко изтрезняха и помолиха американския шофьор да намали скоростта.

Очевидно състоянието на трезвост ще се запази и след края на този етап от конфликта, което ще доведе до редица интересни последици за Кремъл. На първо място, отказът на НАТО да се разшири на Изток. Да, според Сергей Лавров, САЩ отказаха да дадат каквито и да било гаранции в това отношение - настоящата криза обаче показа крайното нежелание на редица европейски държави да влязат в конфликт с Русия в името на, както каза хърватският президент, "един от най-корумпираните режими в света". Осъзнавайки, че това ще означава автоматичен билет за война с Русия и след като надуши тази война, Европа няма да гласува за възможното влизане на Украйна в НАТО- и вероятно не една или две държави, а по-голямата част от европейските държави ще заемат такава позиция. Гласуването ще бъде подобно за Молдова и Грузия - европейските държави не са готови да се бият с Москва за Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия.

Освен това този конфликт може да доведе до промяна в подхода на САЩ към Русия – по-специално до намаляване на производителността на американския политически елит. Доскоро САЩ демонстрираха увереност в абсолютното подчинение на европейските политици и служители на ЕС. Президентът Байдън, държавният секретар Блинкен и други уважавани хора на всеки ъгъл казаха, че Западът е единен както никога досега, че всички страни членки на НАТО са готови да накажат Русия със санкции за нарушаване на украинския суверенитет. Сега се оказва, че далеч не всичко (припомняме уговорката на президента на САЩ, че в случай на "малка инвазия“ на Москва в Украйна може да няма санкции, тъй като ще има разногласия между САЩ и съюзниците по тях). Оказва се, че дори аморфната европейска бюрокрация не само не е готова да подкрепи американо-британската медийна истерия, но и й се противопостави (припомняме думите на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, че ЕС "не вижда особени причини " да последва Вашингтон и Лондон в изтеглянето на семейства на дипломати от Украйна). И ако САЩ направят трезв анализ на причините за случващото се, те ще разберат, че за всичко е виновна изключително агресивната американска политика спрямо Руската федерация. Тогава може би тя ще бъде модифицирана - освен ако, разбира се, не искат най-накрая да унищожат мита за единството на Запада, както и за целостта на НАТО и готовността на Алианса да отблъсне колективно всички външни заплахи.

И накрая, бихме искали да се надявам, че този конфликт ще доведе до известно отрезвяване на украинското ръководство. През последните няколко години режимът в Киев успешно продава своята агресивна русофобска политика както на Запада, така и на собственото си население. На украинците, които не искаха да влизат във война с Русия, беше обяснено, че големите западни съюзници изобщо не са ги оставили в беда, че НАТО оценява евроатлантическата ориентация на Украйна и няма да я остави насаме с Москва. Настоящите събития показаха, че това не е така. Че Алиансът не само няма да изпраща войски за защита на Киев, но дори се противопоставя на прехвърлянето на оръжия в Украйна. Да, британците го доставят - но само онези видове, които не са в състояние да променят хода на потенциална война в полза на Украйна.

Ако все още има хора, които мислят с главите си в Киев, тогава те ще разберат, че времето на русофобията отминава, че е необходимо да се модифицира политиката спрямо Москва и да се опитат да преговаряме с нея. Нещо повече, това трябва да се направи сега – докато САЩ и Русия не се договорят за Украйна зад гърба на Украйна (възможно е някои предложения по този въпрос да са били направени в прословутия американски отговор – в рамките на "вторичните въпроси“, за които Лавров говори). Или Европа не се съгласи на срещите на върха с Путин, каквато сега се опитват да организират френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц.

Така че кризата означава не само проблеми, но и възможности. Сега основното е страните да ги използват правилно.

Превод и редакция: Юлиян Марков