"Страните членки на бившия Варшавски договор (1955 - 1991) отново намериха почва за единство. Този път говорим за разделянето на Украйна. Според съобщения в медиите Полша, Словакия, Унгария, Румъния са готови всяка за себе си и в съответствие с "историческите си интереси“ да отхапят парче от страната на Володимир Зеленски. Голямо или малко. Ако Русия вече е реализирала подобно желание, прибягвайки до военна сила, тогава защо да не се потопят в "новата реалност“ и не разширят собствените си територии. Някои сайтове дори вече публикуваха карта на Източна Европа, на която няма и следа от бившата съветска република“, пише белградската "Политика“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Все пак желанията са едно, а реалните възможности - съвсем друго. И тук отново Русия играе главна роля. Струва си да припомним, че всички държави, които биха се разширили за сметка на Украйна, са членове на Северноатлантическия алианс. Това означава, че реализирайки желанията си, тези страни ще доведат НАТО почти до самия руски праг. Москва, разбира се, няма да се съгласи с това, тъй като именно заради това започна настоящата война. Нека припомним, че сред основните условия за прекратяване на боевете е изискването бившата съветска република да се съгласи поне на неутралитет. От началото на нашествието руският президент Владимир Путин многократно е повтарял, че войната ще продължи, докато не бъде създадена достатъчно голяма демилитаризирана зона, която да гарантира, че украинските (американските) далекобойни оръжия няма да поразяват градове и населени места на руска територия.

Позволете ми да ви напомня, че от самото начало на въоръжения конфликт в Украйна поляците декларираха, че са готови да поемат западната част на Украйна под своя юрисдикция, позовавайки се на историческите граници на Полско-Литовската общност (1569 - 1797 г.). В допълнение към двете споменати кралства, тя включва и части от съвременни Латвия, Беларус, Русия, Естония, Румъния и Украйна. В разгара на боевете по някое време възниква идеята за създаване на единна полско-украинска държава, но след новините от бойните полета апетитите на Варшава намаляват и поляците решават да се ограничат само до част от териториите на съседа си. Привържениците на тази идея бяха особено насърчени от неотдавнашното, вероятно погрешно изтълкувано изявление на руския президент Владимир Путин, че "ако поляците влязат в Лвов, те ще останат там“.

Националистически настроените политически кръгове в Унгария и Словакия следват примера на полските съмишленици и все повече заявяват правата си върху Закарпатието. Не изостават и румънците, които настояват Зеленски да зачита правата на сънародниците им в Бесарабия. Сенатор Диана Шошока внесе в румънския парламент законопроект за анексирането на Змийския остров, Северна Буковина и няколко други града към Румъния, заедно със съседна Молдова в допълнение.

Изглежда духът на бившия Варшавски договор постепенно се завръща в Източна Европа. Привлекателността на някои други асоциации се помрачава от разбирането, че източноевропейските членове на западните съюзи са предназначени само за ролята на "пушечно месо“ и купувачи на прекалено скъпи и неефективни американски оръжия. Разходите за нуждите на НАТО достигнаха такива размери, че икономиките на бившите социалистически страни просто не могат да се справят с тях.

Конкретно обединение на Полша, Словакия, Унгария и Румъния, основано на желанието да се "разкъса“ Украйна, разбира се, не е пътят към мир в Европа. Установените след Втората световна война граници не изместиха спомена за това, че някой е бил лишен от нещо, като го е дал на други. След това обаче бяха определени нови граници от победителите, а не от действителните губещи, сред които са четирите гореспоменати страни. Затова казвам, че решението остава за Русия и зависи от нейните възможности да постигне желания резултат.

Москва трябва да помисли и за неотдавнашното предложение за създаване на така наречения НАТО-Шенген, за да се опрости придвижването на европейските армии от територията на една страна към територията на друга. Разбира се, с одобрението на Вашингтон. Малцина се съмняват, че зад това предложение е скрита идеята за "мека окупация на непокорните“. Между другото, Украйна е най-добрият пример за това, че е по-добре да не се отказва военна помощ от чужбина, дори ако тази помощ е по-скъпа от местните продукти и е безполезна.

Като цяло Русия ще трябва самостоятелно да завърши трансформацията на Украйна. Може би планировчиците в Москва преди началото на въоръжения конфликт не са смятали, че ще трябва да стигнат докрай, но обстоятелствата със сигурност ги тласкат към това. Отделен проблем е, разбира се, фактът, че западният военен съюз не е толкова единен, колкото Брюксел се надяваше. Европейските държави днес инвестират в собствените си армии и става дума преди всичко за онези, които се озоваха в центъра на събитията по време на миналите световни войни. За нова катастрофа е нужна само малка искра.