Миграционният баланс на Сърбия през последното десетилетие е отрицателен. Повече хора са емигрирали от Сърбия, отколкото са се върнали. Според оценките на Републиканското статистическо бюро, направени за Фонда на ООН за населението (UNFPA), в периода от 2011 до 2018 г. този баланс е кумулативно близо 100 000 души, докато прогнозите за 2019 и 2020 г. сочат, че 20 000 души повече емигрират от страната всяка година, отколкото се заселват от други страни . Въпреки това, тъй като пандемията спря движението на населението, миграционният баланс през 2020 г. може да бъде положителен, тъй като голям брой хора се завърнаха в Сърбия с началото на пандемията, каза Михаил Арандаренко, професор в Стопанския факултет на Университета на Белград, цитиран от сръбския вестни “Политика“.

Той посочи на консултативен семинар на тема "Миграцията и пазарът на труда", организиран от кабинета на министър-председателя на Сърбия, Министерството на труда и заетостта и две агенции на ООН - UNPD и UNFPA целогодишната и сезонна миграция към страни като Словакия, Словения, Хърватия, Малта, Чехия, Унгария и Полша се е увеличила от 2015 г. в резултат на пълното възстановяване на икономиката на Европейския съюз от кризата и нарастващия недостиг на работна ръка в новите страни-членки . От друга страна, от всички стари членки на ЕС интензивно се е увеличил само "отливът“ сръбски граждани към Германия – всички останали членки се характеризират със стагнация или намаляване на пристигането на мигранти. Статистиката на ОИСР, както и данните на UNFPA и Републиканското статистическо бюро, показват, че притокът на мигранти към англосаксонските страни, като Канада, Австралия и Обединеното кралство, които привличат високообразовани работници от Сърбия, намалява. Докато образователният профил на мигрантите към старите членки на ЕС все още е смесен, но преобладават младите хора със средно образование.

"Новото изследване на Сандра Лайтнер казва, че може да се говори за приток, а не за изтичане на мозъци, както се смяташе досега. Противно на предишните тенденции, днес Сърбия напускат предимно среднообразовани хора, а по-малко високообразовани и нискообразовани. Отливът на образовани хора от страната не намалява, но се увеличава търсенето на образованите хора в страната. Тези две ключови констатации – че сръбаската емиграция не нараства експоненциално, а придобива предимно цикличен и временен характер, и другата – че образователната структура на емигрантите е подобна на образователната структура на населението в Сърбия, могат да имат далечни последици за публична политика. Те насърчават преразглеждането на общоприетото схващане за миграцията и нейните по-дълбоки причини, което може да се търси в политиките за заетост и пазара на труда, образователната политика и отношението към младите хора в страната,“ посочи Арандаренко.

Въпреки че младежката заетост се увеличава от 2013 г. насам, средното качество на работата, както по отношение на сигурността на работните места, така и по отношение на заплатите, не е достатъчно, за да намали емиграцията от Сърбия. Според Михаил Арандаренко работещите емигранти са предимно адаптивни и готови да приемат сравнително бързо временна работа в чужбина, при условие че е добре платена. Когато има ясно дефинирано и силно търсене на висококвалифицирани работници, какъвто е случаят с медицинския персонал, тогава емиграцията е по-организирана, с малко по-дълъг процес на планиране и тенденция да бъде по-продължителна и по-постоянна. Развитието на сръбския ИТ сектор, от чуждестранни инвестиции, през местни големи компании и регистрирани предприемачи, чак до нерегистрирани фрийлансъри, със сигурност допринася за забавяне на тенденцията на напускане на високо образовани хора от страната. Ето защо преразглеждането на възприетото схващане за огромната емиграция на високообразовани таланти и изместването на фокуса към ускореното напускане на младите хора със средно образование е важно, тъй като показва необходимостта от проучване на източниците на неудовлетвореност на завършилите гимназия или професионално училище без големи професионални амбиции, завърши Арандаренко.

Превод и редакция: Юлиян Марков