Докато хърватските политици и медии традиционно вдигат градуса на напрежение между Загреб и Белград около празненствата за годишнината от хърватската операция "Буря“ срещу тогава автономната "Република Сръбска Крайна“, се разгорещява и конфликтът между сърби и албанци в Косово, където на 31 юли акция на спецчастите РОСУ едва не предизвика въоръжен конфликт в северната част на най-младата балканска република, пише белградската "Политика“.

Според изданието Хърватия и Косово са "братя по оръжие“, чиято политика цели да унищожи сръбската национална идентичност, както и икономическото и геополитическо лидерство на Белград на Балканите.

Вестникът посочва като доказателство за сближаване на двете държави срещу Сърбия присъствието на тазгодишното хърватско честване на операция "Буря“ в Книн на представителят на Алианса за бъдещето на Косово и генерал от Армията за Освобождение на Косово (АОК) Даут Харадинай. В официалния си профил във "Фейсбук“ той сподели снимки от тържеството с думите, че "е особено усещане да си в присъствието на хората, които победиха армията на Милошевич“. Миналия уикенд на стената на сръбска къща в косовската Доня Бърница се появиха обидни графити на албански език. А два дни преди годишнината от "Буря“ на кола със сръбски номера в Книн бе написано "отивайте си вкъщи“.

Според "Политика“, четири години по-късно изказването на бившия хърватски президент Колинда Грабар-Китарович, че хърватите и албанците са "братя по оръжие“ е все още актуално, благодарение на патриотите, които са се борили за Хърватия, но сега те са още по-сближени от синхронизирани пропагандни атаки срещу Сърбия и президента й Александър Вучич.

Както посочва Огнен Каранович от Центъра за социална стабилност в Белград, преди няколко години албански политици от Косово и цялото хърватско държавно ръководство заявиха, че албано-хърватските отношения се характеризират с вековния опит на военен съюз.

"Загреб и Прищина, заедно с политическото Сараево и доскоро Подгорица, водят своите национални политики по много координиран начин и със сигурност изграждат своите принципи по отношение на регионалните въпроси в Западните Балкани“, посочва Каранович. Той подчертава, че политиката на косовските албанци, отчасти официалната политика на Албания и хърватската национална политика са съвместими. "От духовна гледна точка, от една страна, те се основават на разпространението на антисръбска истерия и сърбофобия. От друга страна, подобна политика е насочена изключително към целта за унищожаване на сръбската национална идентичност, сръбската политическа цялост и икономическо и геополитическо регионално лидерство на Балканите. Това е, което ги притеснява и което тревожи консервативните затворени хърватски и албански политически елити“, отбелязва Каранович.

Сърбия има отворени отношения както с политическия Изток, така и с политическия Запад, а през последните няколко години и със САЩ, с които изгражда отворени отношения, както и отношенията си с Русия и Китай, казва Каранович и добавя, че това са фактите, които са й позволили по отношение на икономическата и политическата стабилност да заеме първо място в Западните Балкани и извън тях.

По време на честванията на "Буря“ хърватският премиер Андрей Пленкович обяви, че официален Белград е приндил Загреб да изгони сърбите.

Министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин, реагирайки на това изказване, заяви, че по време на Втората световна война усташите са създавали детски лагери и че тяхната жестокост надминава тази на германските им учители. "Като обвини Сърбия, че е виновна за прогонването и убийството на сърби в "Буря“, Пленкович изпревари дори най-лошите усташи. Дори доказаният усташ и неосъден престъпник (Анте) Готовина не би изрекъл подобна глупост и лъжа, той най-добре знае колко престъпления и злини е причинил на сърбите. Само Трибуналът в Хага не знае това“, заяви Вулин.

Пленкович, но и някои хърватски медии не останаха длъжни на Вулин. Те обясняват, че премиерът Пленкович не е глупав, нито пък усташ, и че сръбският президент Александър Вучич готви война с Хърватия, по-лоша от тази през 90-те години. Slobodna Dalmacija пише, че предприемачи, близки до Вучич, са закотвили яхти в хърватски яхтени пристанища, а политици, близки до сръбския президент, "ненужно подстрекават изявления за Хърватия“.

Политическият анализатор Драгомир Анделкович посочва за "Политика“, че Хърватия винаги е водила война срещу Сърбия, независимо кой е бил на власт и каквато и да е била Сърбия. "Те винаги гледат да ни навредят и търсят съюзници в региона, с които биха могли да действат срещу нас. Сигурно е, че сега хърватският политически елит, или поне част от него, работи заедно с Курти“, посочва Анделкович. Той припомня, че хърватите се придържат към доктрината, че трябва да бъдат център на съюз в региона срещу сърбите и че без съмнение тяхното вдъхновение присъства навсякъде. Целта на енергията, която започва с празнуването на "Буря“ в Хърватия и която винаги продължава дори след годишнината, винаги са сърбите, посочва Анделкович. Понякога са атакувани сърби от Хърватия, а понякога и от Сърбия.

Превод и редакция: Иван Христов