Последните събития по оста Скопие-София създават впечатлението, че в българския речник няма дума за добросъседство или приятелство. Или поне се държат така, сякаш не ги знаят. Докато македонските власти разбраха погрешно думата компромис, пише опозиционното македонско електронно издание “Плюс Инфо“ в материал, представен без редакторска намеса, който отразява единствено позицията на авторите му, с която Агенция "Фокус" не се ангажира.

Българската страна ни предлага да включим българите в конституцията, а в замяна да не обсъждаме темата за македонското малцинство в България. Мегаломанското предложение на България, не е спорно, че могат да го предложат, спорно е мълчанието на македонските власти, които тихо приемат това.

Президентът Пендаровски се срещна с македонците отБългария, организирани в няколко нерегистрирани сдружения, защото България отказва да ги регистрира. В съобщението за срещата, умело формулирано, за да не ядосват София, се споменават всякакви езикови идиоми с изключение на основното – македонци от България. През това време в (Северна) Македония някой разреши регистрацията на такова дружество, има културен център на българите на името на Ванчо Михайлов, сътрудник на фашистите. Сдружението като такова не е спорно – за разлика от България в (Северна) Македония се зачитат правата на малцинствата, спорно е името, което позволява прославянето на фашистките колаборационисти. Но може би това е останало в традицията на българите, не са минали и 80 години от окупацията на Македония и все още има живи свидетели на техните зверства.

Освен това българският премиер настоява, а македонските власти със сигурност ще го удовлетворят, да се ликвидира езикът на омразата срещу България в (Северна) Македония. Интересна формулировка, подлежаща на ликвидация, но все пак по-важна – какво ще сметнат българите за реч на омразата? Разбира се, речта на омразата не носи нищо добро, но определението може да бъде много широко. Реч на омразата ли е историческият факт, че България е била в съюз с нацистка Германия? Участието на България в Холокоста, в който всички евреи от Македония бяха унищожени, реч на омразата ли е? Може би е реч на омразата да се споменават македонските партизани, завършили живота си в българските затвори след чудовищни изтезания? Реч на омразата ли е паметта на жертвите на българската фашистка окупация? Непризнаването на македонското малцинство в България е може би реч на любов? Непризнаването на македонската нация, език и история е реч на приятелство? Трябва ли да се откажем от себе си, историята и езика, защото някои не могат да се изправят пред своята история?

Остава да видим дали съвременната медицина ще успее да намери гръбнака на някой македонски чиновник, макар че шансовете за това са малки.

Превод и редакция: Юлиян Марков