Страните от региона на Западните Балкани навлизат в период на енергийна нестабилност, поради недостига на енергия на световния пазар. В най-неблагоприятна ситуация са Република Северна Македония (РСМ), Албания, Косово и Черна гора, които са вносители на електроенергия и природен газ и които трябва да плащат твърде висока цена, за да задоволят вътрешните си енергийни нужди. Тази ситуация се дължи на факта, че по-малките страни от Западните Балкани, заради липсата на собствени енергийни източници, разчитат изключително на енергийните системи в Европейския съюз, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакционна намеса.

Политическа едностранчивост, опиянение и слепота от евроинтеграцията

Но т. нар. политическа едностранчивост, или опиянение и слепота от евроинтеграцията като единствен вариант, без да се търсят други алтернативи и възможности, също има своя дял. Въпреки че европейска интеграция на РСМ все още е далечен и непредвидим вариант, политиците се придържат само към ЕС и не търсят други решения. Това струва скъпо на страната, защото ЕС по отношение на Балканите и по-точно по отношение на РСМ или реагира бавно, или изобщо не реагира. Анемичността на политиките на Брюксел може да се види в началния период на пандемията от коронавирус, когато РСМ и регионът бяха поставени в дъното на списъка за доставка на ваксини срещу Сovid-19.

В период на несигурно енергийно бъдеще в местната общественост могат да се чуят коментари и мисли, че македонската външна политика е недостатъчно ангажирана с изграждането на връзки за по-тясно сътрудничество с други страни, които са големи износители на енергия. В сравнителен контекст например се споменава случая със Сърбия, която изглежда се справи най-добре със здравната, а сега и с енергийната криза. Положителните ефекти от тази балансирана международна политика на Сърбия се виждат първо в бързината на сръбската държава при закупуването на първия контингент ваксини от руския производител, като някои от бяха предназначени за ваксинация на македонски граждани. Постигането на споразумението от миналата седмица за доставка на руски газ за нуждите на сръбските компании и граждани е от много по-голямо икономическо и финансово значение за Сърбия. Както е известно, президентът на Сърбия Александър Вучич успя да постигне шестмесечно споразумение за цената на газа с президента на Русия Владимир Путин. Споразумението между двете страни включва шестмесечен мораториум върху повишаването на цената на газа, което означава, че Сърбия ще плаща за 1000 кубически метра руски газ по 270 долара, в период на най-тежка енергийна криза, когато цената на газа на европейските борси достига стойност от хиляда долара.

Диверсификация на енергийните източници

Може ли С. Македония да намери изход от енергийната криза и да разчита на други възможности, което, разбира се, ще означава спестяване на пари от бюджета и дългосрочна устойчивост и предвидимост в енергийните доставки? Такова нещо със сигурност изисква визия, лидерство и воля. Примерите от историята ясно показват, че великите лидери на малките държави винаги са имали много повече възможности и алтернативи от просто еднопосочно движение по задънена и тъмна улица. Данните на Държавната статистическа служба показват постоянно нарастване на енергийната зависимост на С. Македония през последните две десетилетия. През 2000 г. тя е 39,9 на сто, през 2010 г. е 44,1 на сто, а през 2020 г. - 63,7 на сто. Тъй като страната няма собствени източници на газ и петролни деривати, енергийната зависимост на страната се основава на вноса на електроенергия като енергиен източник, както и на въглищата, използвани за неговото производство.

"Страната ни е сто процента зависима от вноса на течни горива и газ. Ние също сме вносители на висококачествени въглища и не използваме рационално нашите нискокалорични вътрешни ресурси. Имаме адекватен хидропотенциал, но той вече се използва за производство на електроенергия през лятото. Ние сме и вносители на електроенергия. Страната ни не е суверенна в енергетиката. Всеки може да купува на световните борси и да внася ток от където иска, но въпросът е на каква цена ще го направим,“ каза Константин Димитров, експерт от Центъра за енергийна ефективност МАЦЕВ.

Според експерти С. Македония и страните от региона с относително ниско енергийно търсене трябва да бъдат енергийно свързани в мрежа и вече да не зависят само от един енергиен източник.

"Ако погледнете статистиката за търговията, ще се види, че С. Македония има най-голямо икономическо сътрудничество с Русия в енергийния сектор. С. Македония се нуждае от диверсификация на енергийните източници. Ако разгледаме случая със Сърбия и постигнатото споразумение за цената на газа, това е нещо съвсем различно,“ каза политологът Андрея Стойковски.

Намаляване на цените на тока може да се очаква от втората половина на април догодина, но това намаление ще е спрямо днешните по-скъпи цени, а не спрямо миналогодишните, както каза председателят на регулаторната комисия на енергийните и водните услуги (ERC), Марко Бислимоски, след заседанието на Съвета на регулаторите на Енергийната общност, проведено в Атина.

Освен страните от регионалната енергийна общност, в срещата участват и представители на ЕК и на нея бяха обсъдени сценариите за прекратяване на енергийната криза.

"Приятелите ни от Европейската комисия казаха, че в Европа вече не се говори колко дълго ще продължи енергийната криза, защото каквото и да са казали в миналото, вече не е актуално,“ обяснява председателят на Комисията за енергийно регулиране.

Превод и редакция: Юлиян Марков