Продължителността на искреността в новогодишните пожелания и поздравления изглежда става все по-кратка, а необходимостта от изправяне лице в лице с реалността става все по-бърза. През новата година (Република Северна) Македония продължава със старите предизвикателства в европейската интеграция. Новият момент е, че от сянката на "играта на вето" излиза важен актьор - Франция, която започна председателството на Съвета на ЕС. С поемането на шестмесечното председателство на Съюза от Франция, позициите й по отношение на българската блокада на европейската интеграция на (РС) Македония трябва да станат по-ясни и по-открити, защото досега се споменаваше на ниво подозрения, че всъщност Франция тайно подкрепя България, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.

Разбира се, фокусът на ветото остава върху България, а фокусът на преговорите е върху новия премиер Кирил Петков, т.е. как неговата идея за преговори с (РС) Македония в шест работни групи ще бъде съотнесена с декларацията на българския парламент за европейската интеграция на РСМ. Всъщност Петков поиска шест месеца за решаване на спора с Македония. Такъв срок от шест месеца поема премиерът на Албания Еди Рама, който обяви, че Албания ще изчака точно толкова (РС) Македония да започне заедно преговорите за членство в ЕС, а след това ще търси отделяне от преговорния пакет.

При такива позиции възниква дилемата дали има основа за оптимизъм за европейската интеграция на (РС) Македония и какви са условията за напредък, въпреки смяната на водещите фигури в преговорния процес и в Скопие (започна процедурата за избор на нов министър-председател на македонското правителство) и в София, и европредседателството?

Най-оптимистични са очакванията на специалния пратеник на македонското правителство за разрешаване на спора между властите в Скопие и София Владо Бучковски. Той е убеден, че в близките месеци България ще премахне блокадата от началото на преговорите за членство на РСМ в ЕС.

"През 2021 г. България осем месеца нямаше редовно правителство. В страната се проведоха три парламентарни и едни президентски избори. Това сериозно засегна усилията ни да намерим взаимно приемливо решение и да премахнем блокадата по пътя ни към ЕС... Въпреки тези непредвидени обстоятелства беше постигнат напредък в изграждането на доверие между двете страни. Времевата рамка за тези работни групи, която ще бъде изпълнена с интензивни срещи, може да бъде съкратена. Убеден съм в това, но ситуацията ще стане по-ясна след срещата на новия македонски премиер Димитър Ковачевски с българския му колега Кирил Петков, която е насрочена за средата на януари... През 2022 г. очаквам да бъде постигнато взаимно приемливо решение с България. Решение, което ще се основава на взаимно уважение и ще бъде запазено. Българската блокада ще бъде вдигната. - Началото на преговорите с ЕС най-накрая ще бъде реалност,“ каза Бучковски в интервю за македонска медия.

Предвид известните позиции на повечето фактори, които оказват влияние върху началото на преговорите на (РС) Македония за членство в ЕС, запознатите с процесите в съюза обаче са по-сдържани в оптимизма си за премахване на блокадата за конкретна стъпка към европейската интеграция на Македония. .

"Ако наистина се случи да започнем преговорите с ЕС през следващите шест месеца, по време на френското председателство на Съюза, най-вероятният вариант е през юни, когато ще приключат президентските избори във Франция. Въпреки това, докато се постигне такава желана проекция, има много ограничаващи фактори – концентрирани в българското вето. Първо трябва да видим как българският премиер Петков си представя функционирането на тези работни групи в преговорите с Македония, които той самият предложи. Освен това как ще се определят резултатите от тези работни групи спрямо декларацията на българския парламент, която удря като стена всеки оптимизъм в преговорите за оттегляне на българското вето. Но преди всичко трябва да видим дали отношенията с (РС) Македония изобщо ще бъдат политически приоритет в България, предвид всички други вътрешнополитически предизвикателства, че това ще се случи в един момент и няма правно основание и задължение за запазване на пакета. И други фактори обаче играят роля в това ЕС да вземе такова решение за отделяне (на Албания),“ казва Симонида Кацарска, директор на Института за европейска политика – Скопие.

Историкът Александър Литовски, бивш член на Смесената македоно-българска историческа комисия, смята, че България изобщо не е искрена в преговорния процес за оттегляне на ветото върху началото на преговорите за членство на (РС) Македония в ЕС и че само печели време за нови изнудвания , в ущърб на (РС) Македония.

"Изобщо не съм оптимист, че ще има крачка напред в европейската интеграция на (РС) Македония през тези шест месеца на френското европредседателство. България умишлено отлага преговорите като форма под натиск и към ЕС и иска да получи от (РС) Македония всичко, което e посочено в декларацията на нейния парламент. Франция, като председател на Съюза, изобщо не се интересува от хода на процеса на разширяване на ЕС, така че българското вето върху (РС) Македония я устройва. Съединените щати трябва да играят ключова роля в настояването за известно ускоряване на разширяването на ЕС и по този начин в разрешаването на македоно-българския спор. Държавите от ЕС няма да окажат натиск върху България, защото всъщност са нейни партньори в блокадата срещу (РС) Македония. А България не иска частични отстъпки или изпълнение на някакви планове 5+1, 3+2 или както ги наречете. Единствената цел на България, която иска да прекара през ЕС, е пълната асимилация на Македония, на македонците, на македонската история, на македонския език, т.е. да изтръгне признание, че всичко принадлежи на България,“ категоричен е историкът Александър Литовски.

Превод и редакция: Юлиян Марков