Честването на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев не предизвика земетресение нито в Македония, нито в България. Политическата сила на обявеното земетресение не показа по-сериозни "сеизмични вълни“, въпреки че събитието се разигра от двете страни на границата между двете страни, пише македонският журналист Панде Колемишевски на страниците на скопския вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса и изразяващ мнението единствено на автора му.

Ако уговорката между двете правителства е била чрез Гоце да не се закача мечката, докато спи, и Гоце, и мечката си останаха спокойни. Така може да се опише общата картина на празнуването на рождения ден на човека, който колкото обединява македонците и българите, толкова ги и разделя. Ако тези публични прояви бяха тестов балон за това какво може да се случи и какво предстои в бъдеще, този балон не се спука, поне не звучно и не създаде фон, който двете нови правителства не искат и се превърна в принос към уж подобрените отношения и избрания път за искрено сътрудничество, ако има и зрънце искреност в политиката.Но все пак зоната, в която се случват неприятните спорове, продължава да излъчва неприятни миризми, а избраният целофан не скрива достатъчно аромата на недоразумения и противоречия между двете съседни страни.

Разликите между Кирил Петков и Румен Радев

В България главни официални участници в тържеството бяха президентът Румен Радев и премиерът Кирил Петков. В (Северна) Македония, в отсъствието на министър-председателя, тази роля беше поета от президента. По този повод Петков сподели кратък текст на страницата на правителството си във "Фейсбук“, в който пише, че Делчев е български революционер и неразделна част от общата история със Северна Македония. Той допълва, че "Делчев е един от символите на борбата за свобода, идеолог на македоно-одринското революционно-освободително движение и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония. " Той е един от хората, които карат и двете нации да се гордеят." Краткостта на изявлението със сигурност не е резултат от неговото непознаване на историята, нито от неспособността на кабинета да му напише цял трактат, но най-вероятно цели да не разваля лансираната от него стратегия да премине "со кротце со благо и без кьотек“ през Брегалница и Вардар“ и да превземе Скопие.

По-различно беше представянето на Румен Радев, генерал от българските ВВС, вече цивилен президент на страната, избран от народа за втори път на този пост. Освен тържественото си появяване на площад "Македония" в Благоевград, той, използвайки съвременните електронни комуникации, се рекламира и в социалните мрежи. Този рядко интелигентен и високопоставен генерал, възпитан в смесица от руски и американски военни школи и доктрини, бивш командир на българските ВВС, се възползва от възможността да изпрати различни сигнали. По нов начин, но със стари послания – всеки да знае и има предвид какво е бил Георги (Гоце) Делчев и за какво се е борил. Обвити със стил, но достатъчно ясни за тези, към които са адресирани, ако се прочетат в профила му във "Фейсбук“. Адресът им е: Република Северна Македония и македонците в нея.

Президентът на България свързва делото на Делчев почти изключително с борбата за обединена България и за поправянето на несправедливостите на Берлинския конгрес през 1878 г., т.е. борбата за възраждане на Санстефанска България, в чиито граници се намираше територията на географска Македония. Радев говори за една държава, за един насилствено разделен народ, за съдба, която продължава и до днес.

Какво написа Радев за Гоце Делчев

Ето какво пише той в този смисъл: (цитат) "В историческата памет на нашия народ има събития, които винаги ще ни изпълват с гордост. Има хора, които са станали легенди приживе. Българи с непоколебима воля, родолюбие и всеотдайност, чийто живот и дело не се вписват в граници и епохи. Само няколко месеца след нейното възкресение през 1878 г. свободна България е разкъсана, а Македония и Тракия отново са поробени. Но Берлинският конгрес не успя да угаси нито вярата на македонските и тракийските българи в собствените им сили да защитят правото си на достоен живот, нито надеждата за свобода. Защото имаше хора, революционери като Гоце Делчев.

Вътрешната македоно-одринска революционна организация приема обетите на Васил Левски и продължава борбата, в която името на Гоце Делчев вечно ще блести. И като учител в Българската екзархия в Щип, и като юнкер във Военното училище в София и деец на революционната организация, Гоце Делчев посвещава целия си живот на свободата на Македония и Одринско.

Даме Груев си спомня думите на Гоце Делчев: "Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпускаме от поглед, че има и други народи и държави, които са много заинтересовани от решаването на този въпрос. Намесата на България ще провокира намесата на съседните страни и може да доведе до разпадането на Македония“…. "В тази свята кауза Гоце Делчев непрестанно призоваваше, че трябва да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи усилия и саможертви, за да предотвратим ново разделение.

Страдащи от насилственото разделяне на народа си, дейците на ВМОРО разбраха, че македонският въпрос пробужда не само светлия идеал за национално обединение на българите, но и полезните цели на великите сили и техните близки и далечни съседи". (По-горе са цитати от обръщението на президента Радев)

Говорейки за честването на деня от гледна точка на сегашната ситуация, Радев отново го свързва със съдбата на един разделен народ в две държави, който трябва да се осъзнае и да се събере, използвайки делото на Делчев. "Вдъхновени от примера на Гоце Делчев, (казва Радев) волята и силата, честността, с която той ръководи освободителното движение, нашите предци възпитават в себе си смелост и сила, с които поддържат светлия идеал – свобода и достойнство за всеки човек. "Днес -казва Радев - от двете страни на границата имаме нужда от такава сила и смелост, за да се освободим от заблудите, да се отървем от дълбоко вкоренените си разделения и идеологически окови и заедно да намерим път напред.

Следейки неговата политика, е съвсем ясно за кого мисли Радев и кого съветва да се отърве от заблудите, да отхвърли вкоренените разделения и идеологически окови. Ако се твърди, че България ги е отхвърлила отдавна, тази задача, това задължение се отнася до (Северна) Македония и македонците, заблудени в своята независимост, в своята история, език и писменост.

Чия "е нашата страна"?

Македонското честване на рождението на Гоце премина повече със страх, отколкото от радост. Страх от българите. Македонските власти от подписването на Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество от Зоран Заев нататък ходят по яйца, за да не смущават българския дух, който постоянно размахва сабя. Така се държаха на 4 февруари 2022 г., така се държат новият премиер и неговите министри на всички срещи.

Може би трябва да се има предвид, че министърът на външните работи на РСМ Буяр Османи в своите изказвания, изявления и интервюта почти никога не споменава македонския народ и македонците. Не използва тези термини. Той говори за спор между народи и държави. Но е поразително, че всички останали министри, чиновници и депутати в парламена, сякаш се срамуват да произнесат думите – македонци, македонски народ, включително и името на Република Македония, дори и да е Северна. В обясненията на отношенията с България почти всички използват термините "две държави", "два народа", като никога не се споменава македонският народ. А става дума именно за неговата съдба и бъдеще. В историческите недоразумения с България не става въпрос нито за албанците, нито за турците, нито за сърбите, нито за власите, нито за ромите, нито за бошняците в Македония. На карта са македонците, тяхната идентичност, тяхната история, език и писменост.

Термините "моята страна", "нашата страна", "нашите хора", адреси, използвани за Македония от чуждестранни представители, дошли на официално посещение в страната, все по-често се чуват от македонските министри и други официални лица, дори за вътрешна употреба. Езикът им изсъхва, когато трябва да кажат думата македонци. Дали македонските политици се срамуват, дали им е казано от чужди съветници да го правят, е трудно да се гадае, но може да се заключи, че неказването на името на народа е тежка обида и нарушение на конституцията, в която македонците са държавотворен народ и мнозинство в държавата, поне засега.

Наистина почти няма човек, който да не иска добри отношения между Македония и България. Те заслужават подкрепата на новия подход и взаимно проявената добра воля за преодоляване на различията, България да премахне ветото и да отвори пътя на С. Македония да започне преговори с Европейския съюз. Но всички замислени планове и проекти ще се провалят, ако се настоява само за една истина, само за българската. Такова отношение не е нито честно, нито приятелско, нито добросъседско.

Превод и редакция: Юлиян Марков