"Независимая газета": Върховната Рада на Украйна заяви за "военен шантаж" от страна на Русия
©
Във вторник пленарните заседания във Върховната Рада бяха подновени след 38-дневна пауза. Един от първите въпроси в дневния ред беше обръщение към ООН, Европейския парламент, международни организации, парламентарни асамблеи, правителства и парламенти на страните по света.
Украинските депутати обявиха "неприемливостта на военния шантаж срещу Украйна от страна на Руската федерация, който се извършва с цел предотвратяване на изпълнението на европейските и евроатлантическите стремежи на Украйна“. В изказванията прозвуча тезата, че Русия оказва натиск върху Украйна със заплаха от война заради външната политика на Киев, фокусирана върху членството в ЕС и НАТО. Украинската страна разглежда този натиск като посегателство върху суверенитета и независимостта, затова депутатите се обърнаха за подкрепа към световната общност.
"Волята на украинския народ да избира съюзи и съюзници не може да бъде предмет на договаряне“, обясни Богдан Яременко, член на управляващата партия "Слуга на народа“. Според него западните партньори на Украйна няма и не трябва да се бият за Украйна, но могат да окажат необходимата помощ. Членът на партията "Европейска солидарност“ на Порошенко, Николай Княжицки, каза от трибуната: "Украйна трябва да каже категорично "не“ на всички престъпни искания на Путин. Всички оратори заявиха необходимостта от консолидиране на усилията и координиране на действията със западните партньори и международни организации.
В резултат на това 282 депутати гласуваха за обръщението, трима гласуваха против. Не гласува само фракцията "Опозиционна платформа - За живот". Нейният представител Александър Колтунович, говорейки от трибуната, напомни на депутатите, че преди два месеца президентът Владимир Зеленски в парламента е обявил необходимостта от преговори с Русия: "Как това е в съответствие с тази резолюция?“ Политикът отбеляза, че данните на Държавната статистическа служба показват, че днес Русия остава "основният външноикономически и един от основните търговски партньори" за Украйна. Това според Колтунович означава, че Украйна трябва да влезе в преговори с Русия за нормализиране на отношенията.
Един от лидерите на "Опозиционна платформа - За живот", Юрий Бойко, в речта си отбеляза, че за първи път през всичките години на независимост Украйна е изправена пред толкова много предизвикателства и проблеми: "Военният конфликт на изток, енергийни проблеми, покачващите се цени, борбата срещу епидемията... Основното е, че имаме абсолютно неадекватна власт, произволни и непрофесионални хора на власт, които живеят собствения си живот в собствените си фантазии и са напълно откъснати от нуждите на обществото. Бойко припомни, че екипът на Зеленски отиде на изборите през 2019 г. с обещание да сложи край на войната, но все още няма мир. "Нашата фракция регистрира проект за резолюция на Върховната Рада за незабавното изпълнение на Минските споразумения и прекратяване на военните действия. Това е отговорна политическа стъпка, която незабавно ще намали напрежението както в страната, така и във външната политика", каза той.
Инициативите на "Опозиционна платформа - За живот" не намират подкрепа във Върховната Рада, тъй като тази политическа сила в Украйна се определя като проруска. Депутатите не харесаха и призива на Бойко за провеждане на предсрочни парламентарни избори, в случай че настоящият състав не предприеме политически стъпки, насочени към установяване на мир. По същия начин идеята на Юлия Тимошенко за формиране на ново правителство на националното единство не получи подкрепа. "Докато имаме хаос вътре в страната, ще ни бъде трудно да защитим границите си“, каза Тимошенко, предлагайки на екипа на Зеленски помощта си за решаването на натрупаните проблеми.
Съдейки по резултатите от заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана, проведено в понеделник вечерта, украинските власти са убедени, че контролират ситуацията. И че ако обикновените украинци не се поддадат на паника, тогава няма да има криза. Във вторник сутринта министърът на отбраната Алексей Резников се срещна с лидерите на парламентарните фракции, за да ги убеди, че въоръжените сили на Украйна са готови да отблъснат агресията, но няма доказателства за "заплаха от руска инвазия“ в близко бъдеще. Юлия Тимошенко отбеляза: "Чухме успокоителни думи, но това не означава нищо. Страната не може да разчита на случайността. Трябва да се подготвим във всички области – как да се защитим." Партиите "Отечество" и "Европейска солидарност" настояват за увеличаване на финансирането на армията. В понеделник Петро Порошенко обяви необходимостта от организиране на закрита среща между президента Зеленски и ръководството на Върховната Рада, но управляващата партия не подкрепи тази идея.
Партията "Слуга на народа“ прилага свой собствен план за действие, който не винаги е ясен за другите фракции. Например, в началото на тази седмица правителството оттегли от Върховната Рада проект за "Основите на преходния период". Този документ описва алгоритъма на действията на украинската страна във всички райони "след деокупацията“ на неконтролираните райони на Донецка и Луганска области, както и на Крим. Руският външен министър Сергей Лавров каза по-рано, че ако този закон бъде приет в Киев, то по този начин Украйна ще се оттегли от Минските споразумения. Сега се носят слухове, че документът е изтеглен по искане на руската страна - в подготовка за насрочените за сряда разговори на съветниците на държавните глави в "Нормандския формат“. Ръководителят на кабинета на президента на Украйна Андрий Йермак каза в ефира на канала ICTV, че слуховете не са верни: "Ние като управляващи приемаме само исканията на украинския народ. И основното изискване на украинското общество днес е да направи всичко, за да предотврати ескалация, върху която работим..." Представители на партията "Слуга на народа" твърдят, че решението е взето поради необходимостта от сериозни уточнения и изменения в законопроекта. .
Сега Киев очаква решението на руската страна за признаване или непризнаване на ДНР/ЛНР. Външният министър Дмитрий Кулеба каза по ICTV, че внасянето на съответния законопроект в Държавната дума е "част от голяма игра за подкопаване на ситуацията. Абсолютно сигурно – 100%, ако това решение бъде взето, това ще бъде де юре оттеглянето на Русия от Минските споразумения“. Министърът на отбраната Резников, говорейки в кулоарите на Върховната Рада с журналисти, призна, че решението няма да бъде взето: "Чуха се призиви за признаване на незаконните терористични групи, които се намират на територията на временно окупираните Луганска и Донецка области преди повече от ден. Това е стара песен между другото, както и твърдения, че там няма руснаци. Нека ви напомня: 2000 щатни офицери от руските въоръжени сили присъстват постоянно в определени райони на Донецка и Луганска области. Те упражняват командването и контрола на първи и втори армейски корпус, формирани от наемници и друга измет."
Съдейки по тона на изявленията, отношението на официален Киев към ДНР и ЛНР, както и оценката за ролята на Русия в конфликта не са се променили. Оттеглянето на преходния законопроект е тактически ход. Украинската страна оформя стратегията заедно със западните партньори. Оттук и следващият призив към световната общност. Един от нейните автори, депутатът от "Отечество“ Григорий Немиря, отбеляза, че от 2014 г. насам Върховната Рада е гласувала около четири дузини подобни резолюции. И какво разбират сега в Киев: "Никой от партньорите не е готов да изпрати своите военни части в случай на по-лошо развитие на ситуацията“. Той призова украинците да бъдат готови сами да отблъснат агресията. В същото време опозицията се съмнява в способността на властите да издържат на удара.
Превод и редакция: Юлиян Марков