Оттегляйки се от Договора за Противоракетната отбрана (ПРО) преди 20 години, Съединените щати поеха по пътя на целенасоченото унищожаване на контрола върху въоръженията като вид бреме за суверенната воля на единствената суперсила. Тогава, сред еуфорията от края на историята, всякакви проверки и баланси в международните отношения изглеждаха излишни във Вашингтон, почти реликва от проклетото минало, напомняне за биполярността в еднополюсния свят, пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса.

Много се промени оттогава. Мнозина с право спорят за геополитическия триъгълник на САЩ, Русия и Китай и за императивите на триъгълната дипломация. Очевидно досега всичко се свежда до примитивна стратегия на двойно сдържане – Русия и Китай едновременно. В същото време, колкото и да е странно, продължава инерционната политика на унищожаване на контрола върху въоръженията, очевидно заложена в съответните програми на Пентагона още преди две десетилетия. Последното доказателство за това е оттеглянето на администрацията на Доналд Тръмп от двустранния Договор ядрените оръжия със среден обсег (ДРСМО). Тази стъпка беше предприета под предлог, че Пекин натрупва този клас оръжия, а оттеглянето трябваше да бъде използвано като средство за натиск върху Москва, което трябваше да накара китайците да седнат на масата за преговори по този въпрос. Пекин категорично отказа, но споразумението беше разрушено. Тръмп нямаше да поднови и Договора СТАРТ III - последният от съществуващите елементи на глобалната стратегическа стабилност от предишната ера. Идването на Джо Байдън в Белия дом позволи той да бъде удължен с пет години, което дава шанс за контрол на въоръженията в качествено нова глобална среда. Но толкова ли е велик той?

За да отговорим на този въпрос, първо трябва да направим равносметка на разрушителната работа на американците в продължение на 20 години. Москва, в отговор на повече от откровения курс на Вашингтон за създаване на потенциала на първия обезоръжаващ асиметричен удар, а оттам и диктат, беше принудена да търси начини за нулиране и за цялото обозримо бъдеще глобалната система за противоракетна отбрана на САЩ , включително неговите позиционни зони в Европа и Аляска ... В крайна сметка връзката между стратегическите нападателни и отбранителни оръжия не е отменена. Това беше направено по линия на инсталиране на маневрени единици на традиционни балистични носители и създаване на хиперзвукови системи, както и носители с аеробалистична траектория, позволяващи им да нанасят удари по територията на потенциален противник от различни посоки, а не само през пространството над Арктика океан. Можем да кажем, че към момента тази цел е постигната и става въпрос само за разгръщане на съответните руски системи в убедителни количества. В същото време се усъвършенстват руските елементи на ПРО. Съединените щати се заеха също със създаването на хипрзвукови оръжия, но засега без впечатляващи резултати. Резултатът е същият: със залог на противоракетната отбрана, Америка се озова в счупено корито.

Успоредно със създаването на крилати ракети с голям обсег на действие (те не бяха обхванати от ДРСМО), Москва също лиши САЩ от това най-важно стратегическо предимство, с което трябваше да се примирява в продължение на почти три десетилетия. "Калибрите" бяха последвани от хиперзвуковите "Циркони" и други ултрамодерни системи.

Следователно като цяло може да се говори за възстановяване на стратегическия баланс, но само на различно технологично ниво. Вашингтон трябва да прецени дали играта, която започна преди 20 години, си е струвала усилията. Това, което е извън съмнение, е, че глобалната среда и самото уравнение на стратегическата стабилност са се променили. Последните биха били по-лесни за изграждане и модернизиране в съответствие с изискванията на времето чрез еволюция, а не да се започва от нулата. Освен това би се запазило доверието, което едва ли е възможно без доказателство от страните за тяхната договаряне, тоест лоялност към задълженията им. Тогава би било по-лесно да се включи Пекин в процеса на контрол на въоръженията, който сега трябва да бъде многостранен или да представлява система от взаимосвързани (макар и не веднага) двустранни споразумения. Москва поне е готова да продължи двустранните преговори по този въпрос, по който президентите на Русия и САЩ се договориха принципно на срещата си в Женева през юни тази година.

Сега много, ако не всичко, зависи от политическата воля на американската страна. Но досега действията й са разочароващи. Оказа се, че Байдън не е толкова анти-Тръмп. Както показа първият кръг от подновени консултации за стратегическа стабилност, американската страна не възнамерява да чете ясно формулираната руска позиция по целия спектър от важни въпроси. Остава негативната позиция на Съединените щати относно руското предложение за въвеждане на мораториум върху разполагането в Европа на системи, забранени от ДРСМО. И това въпреки факта, че първоначално за европейците беше проблематично да се съгласят с разполагането им на Стария континент по модела от началото на 80-те години, когато всичко приключи със сключването на този договор през 1987 г. Не трябва да се въртим в кръг! Нещо повече, при нова коалиция с участието на Зелените германците дори ще повдигнат въпроса за изтеглянето на американски нестратегически оръжия или тактическите ядрени оръжия от тяхна територия.

На Изток, по-точно в Източна Азия и в Азиатско-Тихоокеанския регион, американците не показаха повече въображение, въвличайки Австралия в тристранен военно-политически съюз само с англосаксонците. В същото време те се скараха с Париж. Това начинание също повдига сериозни въпроси от гледна точка на задълженията по Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО): все пак технологията на атомната електроцентрала на атомните подводници се прехвърля в Австралия като платформа за потенциално оръжейни системи с двойна употреба. Прави впечатление също така, че се възстановява привидно остарялата идея за прословутата англосфера, а не за участието на регионални сили като Индия и Япония, да не говорим за Китай. Не се крие, че този нов съюз е насочен срещу Китай, което може да има значителна икономическа цена за Канбера. Китай е водещият търговски партньор на Австралия, която по този начин слага всичките си яйца в една кошница, без гаранции за компенсация от съюзниците.

Всъщност САЩ провокират нестабилност в Европа и Азия. Към това трябва да се добави и доставката на смъртоносни оръжия за Украйна, която открито копнее за някакъв вид отмъщение за Крим и Донбас. Въпреки че външно американците обгрижват Киев, историята се повтаря отново и отново, подкопавайки доверието в целите на американската политика в Украйна. И в този контекст е трудно да бъдем оптимисти за перспективите за контрол на въоръженията. Засега всичко подсказва, че американците ще изчакат готовността на Пекин да седне на масата за преговори, което явно няма да се случи, преди да помислят, че са настигнали американците по стратегически потенциал. Това може да се случи доста скоро. По паритет на покупателната способност китайският бюджет за отбрана вече е достигнал нивото на американския. Медиите съобщават за изграждането от Китай на границата с Монголия на два района на силозни междуконтинентални балистични ракети (МБР), които вече са тествани.

И така, какво ще стане, ако дори оставим настрана проблема с включването на Париж и Лондон в преговорите, а в дългосрочен план също и неофициални ядрени сили като Индия и Пакистан? Америка упорито върви по пътя на Съветския съюз, като изгражда количествено ненужни оръжия, тъй като никога няма да може да създаде потенциал, равен на комбинирания руски и китайски, при това в две различни стратегически посоки и в контекста на технологична революция в тази област. (Тази реалност беше частично отразена от думите на президента Владимир Путин за невъзможността за ядрена ескалация и избухването на ядрен конфликт в резултат на потенциален инцидент с военни кораби на НАТО в Черно море.) Съветското ръководство поне разбираше. че е необходимо да се договарят съкращения. Може би Вашингтон има план за игра, в който традиционният контрол на оръжията вече няма значение. Но това е не по-малко опасно, тъй като всяка несигурност е изпълнена с нарастване на взаимното недоверие и надпревара във въоръжаването във всички сфери, включително киберсигурността и изкуствения интелект. Между другото, в областта на последното Китай е начело в редица области.

Следователно въпросът е по-широк: какво бъдеще подготвят Съединените щати за света, ако не си представят световен ред, различен от този, основан на господството си във военната сфера - на всяка цена и въпреки всякакви обстоятелства? Става въпрос и за степента на рационалност на американската политика. Тези въпроси трябва да бъдат адресирани до всички, включително до американския електорат и техните приятели и съюзници в Европа и Азия.

Превод и редакция: Юлиян Марков