Въпреки доста острите изявления на американския държавен секретар Антъни Блинкен относно операцията на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) в Казахстан, като цяло Западът не бърза да се намесва при неочакваните събития в страна, която не е от първостепенно значение за него. Вашингтон и Брюксел не дадоха еднозначна характеристика на президента Касим-Жомарт Токаев. Не беше осъден, но и не беше подкрепен. Реакцията на ЕС на събитията в Казахстан по същество се ограничава само до изявление на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Не думи, а действия бяха предприети само от Германия. Тя временно преустанови доставките на оръжие за страната, пише руският вестник “Независимая газета“.

Фон дер Лайен направи оценка на казахстанските събития в петък, тоест няколко дни след началото им. Това само по себе си говори за позицията на ЕС. "Следя ситуацията в Казахстан с голяма загриженост. Правата и безопасността на гражданите са приоритет, призовавам за прекратяване на насилието и сдържаност. Европейският съюз е готов да помогне там, където може да го направи“, каза ръководителят на Европейската комисия на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон.

Показателно е, че френският лидер, чиято страна е основен търговски партньор на Казахстан, не каза нищо за въвеждането на каквито и да е санкции във връзка с настоящата ситуация. Ограничителни мерки бяха взети само от официален Берлин. Германия наложи оръжейно ембарго на Казахстан. Вярно е, че цената на тази забрана не е висока – само 2,2 милиона евро. Според миналогодишния доклад на Международния център за конверсия в Бон (BICC), ограничени количества ловни и спортни пушки, малки партиди пистолети (които между другото са закупени от охраната на Нурсултан Назарбаев), леки хеликоптери и технически разузнавателни системи са доставяни от Германия за Казахстан. Мотивът, от който се ръководи Берлин, макар и неразкрит, е разбираем. В днешната хаотична ситуация доставените оръжия могат да бъдат използвани или срещу протестиращите, или от самите протестиращи.

Като цяло реакцията на Европа на събитията в Казахстан е доста бавна. САЩ се оказаха по-активни. Те не са доволни от участието на Русия в събития под егидата на ОДКБ. Блинкен дори отбеляза, че Москва обикновено не напуска региона, където е поискана помощ, което разгневи руското външно министерство. Вашингтон обаче очевидно няма силно желание да влияе реално на събитията в Казахстан. Същият Блинкен даде да се разбере, че изразява лично мнение. Освен това неговата умерено негативна оценка за действията на ОДКБ не беше потвърдена от съответно изявление на Белия дом.

"Искам да отбележа, че в съседен Киргизстан, където президентът Сооронбай Жеенбеков загуби властта през 2020 г., американците избраха да не се намесват. Централна Азия е важна за тях само в контекста на сигурността и за да се предотврати развитието на терористични групи в региона“, каза експертът Кирил Семьонов пред НГ.

Като цяло позицията на Запада потвърждава, че той признава Казахстан като зона на влияние на Русия и Китай, смятат експерти. Но в същото време конфликт между двамата съюзници за Централна Азия, за щастие, все още не е планиран. Пекин признава решаващото значение на Москва в региона, въпреки факта, че Централна Азия е тилът на Китай и неговия Синдзян-Уйгурски автономен район, каза деканът на Факултета по световна политика в Московския държавен университет "М.В. Ломоносов“ Андрей Сидоров.

"Протестите в Казахстан имат вътрешни причини: властите не са провеждали реформи дълго време в условия на дълбоки вътрешни противоречия. Мисля, че не си струва да търсим външни подбудители на бунтовете. Западът все още преценява Токаев, така че не иска да прави прибързани заключения, още повече, че новото правителство в самата страна търси само своето място под слънцето “, каза експертът на НГ.

Сидоров подчерта, че Вашингтон и Брюксел нямат много начини да оказват натиск върху Казахстан. Тази държава е далеч от Европейския съюз, не иска и не може да се присъедини там, дори хипотетично. Ето защо там едва ли може да се очаква появата на силни прозападни настроения – както в Грузия или Украйна.

Превод и редакция: Юлиян Марков