След разпадането на Съветския съюз милиони руснаци останаха извън Русия. И това не е само в Украйна - така беше във всички бивши републики на СССР. И почти навсякъде тези хора ги сполетя една и съща съдба, пише украинското издание “Главред“ в материал, представен без редакторска намеса.

В идеалния свят всяка чужда диаспора се превръща в проводник на мека сила за държавата майка. Това е силата, която е интегрирана в новата родина и следователно може да се преструва на "посланик" на старата. Украинската диаспора в Канада, арменската във Франция или еврейската по света са най-доброто доказателство. Но с "чуждите руснаци" не се случи нищо подобно.

Те не се превърнаха в нищо модерно. Те не създадоха стратегии за бъдещето. Те не успяха да станат лобисти за собствените си интереси. Такива, които няма да бъдат възприети враждебно от новите столици. Има една проста причина за това.

За чуждестранните сънародници Москва предвиждаше само един формат на съществуване - иреденти. На тях им беше дадена една единствената роля - да бъдат повод за "обединение" в рамките на единна обща държава. И в продължение на четвърт век Кремъл прави всичко, за да запази този лост за влияние.

За това му трябваше много малко. Да не допусне интеграцията на руснаците в политическите нации на страните, в които те живеят. Самата идея, че руснаците могат да живеят с интересите не на Москва, а на новите си столици, се смяташе за предателство.

Кремъл никога не е имал нужда руснаците да се адаптират. Напротив, той се нуждаеше от максимална изолация на руснаците. След това от година на година да се спекулира със защитата на "преследваните и обезправените“. Концепцията "руснаци за Украйна“ се тълкува като проява на враждебност. Защото Москва се нуждаеше от концепцията "украински руснаци като главен ключ към Украйна“. Всичко останало беше възприемано от Русия като заплаха.

"Чуждите руснаци“ бяха помолени да чувстват своята националност като право, а не като задължение. Кремъл им даде ролята на "Баба Яга", която винаги е против. Носталгията беше обявена за тяхната единствена цел.

В резултат на това в постсъветските страни не се появиха руски партии, които не са ориентирани към Кремъл. Всичко, което се появи, беше в ролята на пета колона. Лобисти на руските монополи. Търговски агенти за имперски шовинизъм. Всеки алтернативен подход беше изключително неблагоприятен за самата Москва.

До какво води тази стратегия – видяхме на примера на Донбас. Москва го "защитава“ вече много години. По инициатива на Кремъл регионът беше превърнат в плацдарм, чиято единствена задача е да създава проблеми на украинското правителство. А качеството на живот на същите "руснаци и руско-културни“ в окупираните територии изобщо не интересува Москва.

Донбас се оказа просто нещо: Кремъл възлага ролята на имперски хумус на чужди сънародници. Техните интереси са второстепенни спрямо тези на руското ръководство. Москва не се бие за тях, а с тях, като оръжие. Гражданите служат на империята. Не обратното.

Освен това, нахлуването в Донбас доведе до друг важен процес. Москва беше убедена, че украинският изток и юг ще паднат в нейните прегръдки – нещо, което не се оказа точно така.

Инвазията в Украйна доведе до това, от което Москва винаги се е страхувала. Руснаците започнаха да се интегрират в Украйна – в резултат на независимия избор, който направиха между старата родина и новата. И в тази ситуация Кремъл вече не трябва да разчита на лобиране за своите интереси. Защото изборът на нова идентичност, както се оказа, ще бъде съпроводен със загубата на старата.

По всяка вероятност новото преброяване на населението ще донесе много изненади.

Превод и редакция: Юлиян Марков