Накъде върви България? Връща ли се обратно в руската орбита? Тези въпроси задава авторитетният "Зюддойче Цайтунг", изказвайки тревогата, че страната може би прави "кълбо назад" към Русия. Ето по-важното от публикацията.

Авторката Катрин Калвайт пояснява, че служебният кабинет, който би трябвало само да администрира държавните дела до изборите на 2 октомври, всъщност е започнал да прави нещо съвсем различно. "На своя глава той започна да прокарва политическа програма, която според мнозина експерти може да се нарече "кълбо назад“. Германското издание подчертава, че служебният кабинет е отменил решения на предишното правителство, ръководено от Кирил Петков, по отношение на евентуални преговори с "Газпром“ за доставки на руски газ.

Според изданието още не ясно дали ще се стигне до преговори с Москва, но е симптоматично, че руската посланичка Митрофанова незабавно е изразила радостната увереност, че в Русия има готовност за доставки, дори и без нов договор.

В тази връзка престижното списание за външна политика "Foreign Policy“ отбелязва с тревога, че България я тласкат обратно в "руската орбита“. Бившия премиер Кирил Петков предупреждава, че с подобна преориентация служебният кабинет на практика връща влиянието на Москва, което той определя като нежелано.

"Зюддойче Цайтунг“ на свой ред подчертава, че Брюксел много зорко следи това развитие и припомня, че България, в която руското влияние е по традиция особено силно, вече от години се тресе в конфликти. Изтъква се и това, че Кирил Петков неслучайно е посочил именно Москва сред силите, които свалиха неговото правителство, напуснато от хората на десния популист и шоумен Слави Трифонов.

 

Според ръководителя на Центъра за либерални стратегии в София Даниел Смилов, когото "Зюддойче Цайтунг нарича "един от най-добрите познавачи на политическия ландшафт в България“, централна роля за свалянето на реформаторското правителство на Петков е изиграл президентът Радев, който винаги е бил приятелски настроен към Русия.

По думите на политолога, "откритият флирт за ново сближаване с Кремъл“ се дължи на това, че олигарсите и близките до Русия фирми желаят да продължат и занапред своите бизнес отношения. Според Смилов, "Радев не желае да се отвръща изцяло от ЕС, но се харесва в ролята на играч, който, по подобие на Виктор Орбан в Унгария, извлича ползи и от двете страни с опортюнистична двойна игра между Брюксел и Москва.“

Ако България започне преговори с "Газпром“, тя ще бъде втората държава след Унгария, която се откъсва от европейския блок срещу Путин, коментира германската медия и обобщава: "Това не вещае нищо добро за българското общество, което от 1989 година с нарастващо отчаяние се опитва да прекъсне пъпната си връв с Москва и се бори срещу свръхмощните олигарси и мафиотските структури в самата страна“.

Цитиран е ръководителят на софийското бюро на германската фондация "Фридрих Науман“ Мартин Котè, който твърди, че президентът Радев "максимално е торпедирал“ усилията на реформаторското правителство на Петков, а постоянните избори внасят сред хората "умора от демокрацията“.

Мартин Котè не е голям оптимист дали и след изборите на 2 октомври в България изобщо ще е възможно да се води конструктивна политика. Според него е твърде вероятно и тези избори да не излъчат стабилно правителство, което би дало на Румен Радев възможност да назначи следващия служебен кабинет, който да прокарва програма на президента.