ЕС почти е изчерпал възможностите си за наказателни мерки срещу Русия и вниманието на блока трябва да се насочи към финансова и военна подкрепа за Украйна, заяви главният дипломат на ЕС Жозеп Борел в ексклузивно интервю за EURACTIV.

"Няма какво повече да се направи от гледна точка на санкциите, но можем да продължим да увеличаваме финансовата и военната подкрепа“, разясни Борел в Стокхолм след среща на министрите на отбраната на ЕС.

"Би било странно една година след началото на инвазията да има много повече възможности. Използвахме нашия процес стъпка по стъпка и ги увеличавахме – може би понякога твърде постепенно“, добави той.

През изминалата година ЕС одобри 10 кръга санкции срещу Москва, предназначени да направят финансирането на войната по-трудно и да лишат Русия от технологично оборудване и резервни части за оръжия, които да бъдат използвани срещу Украйна.

"Но наистина, една година след инвазията, ние стигаме до края на стълбата“, призна Борел, попитан за следващите потенциални стъпки, които блокът може да предприеме в отговор на инвазията на Русия в Украйна.

Вместо това блокът започна да търси начини за пресичане на заобикалянето на наказателните мерки и картографиране на замразените активи на Русия и как да използва тези активи, за да плати за възстановяването на Украйна.

"Отговорът винаги е един и същ – да продължим да подкрепяме Украйна. Украйна се нуждае от много пари, само за да поддържа машината работеща, държава във война има много финансови нужди – това ще изисква много усилия от наша страна – така че санкциите и военната подкрепа не са всичко.“

Борел заяви, че операциите на бойното поле "зависят от Украйна, която трябва да реши“, но отговорността на Европа "е да ги подкрепя, също като предоставя оръжия и боеприпаси“.

Европа, добави той, има финансови възможности, които трябва да бъдат преобразувани във военни способности и изведени на фронтовата линия, с подходящо обучение за украинските войници.

Отвъд боеприпасите?

За да отговорят на нарастващите нужди на Украйна на бойното поле към вероятната руска пролетна офанзива, министрите на отбраната на ЕС се съгласиха по принцип в сряда (8 март) да продължат напред с плановете за ускоряване на доставките на 155-милиметрови боеприпаси за Украйна.

Борел беше предложил тристепенен план, който ще използва парите, които вече са отпуснати за Европейския фонд за мир (EPF) на блока, който вече е отделил 3,6 милиарда евро за въоръжаване на Украйна от началото на инвазията миналия февруари и наскоро беше допълнен от допълнителни 2 милиарда евро за 2023 г.

Планът, ако бъде одобрен, ще използва 1 милиард евро за възстановяване на разходите на държавите-членки за предоставянето на Украйна на боеприпаси от останалите, но бързо изчерпващи се запаси и още 1 милиард евро за пускане на съвместни поръчки за доставки.

Държавите-членки обаче все още не са уточнили подробности относно финансирането на мащабните съвместни усилия за закупуване на боеприпаси.

"За момента се нуждаем от споразумение за 2 милиарда евро – ако това не е достатъчно, тогава ще се върнем към него, защото не знаем колко боеприпаси можем да купим с тези 2 милиарда евро – зависи от крайната цена и доставката, както и нуждата също ще се променят според естеството на войната“, отбеляза Борел.

Запитан дали съвместните планове за обществени поръчки за осигуряване на бърза доставка на боеприпаси могат да надхвърлят артилерийските снаряди и да се насочат към по-тежки въоръжения, Борел каза, че ЕС "може да бъде също толкова бърз за други нужди“.

"Днес имаме война на изтощение, утре може да имаме война на движение и тогава нивото на разход или потребление на боеприпаси ще бъде по-малко – ние се адаптираме към ситуация, която постоянно се променя на място“, казва Борел.

Необходимо е допълване на оръжейния фонд

Борел предупреди, че ако страните-членки на ЕС се съгласят да използват допълнителните суми от 2 милиарда евро за боеприпаси за Украйна, Европейският фонд за мир ще се нуждае от повече ресурси за всичко останало, "по целия свят и дори за Украйна“.

Запитан как ЕС би могъл да избегне подхода на "помощ с лепенка“, при който трябва да допълва фонда от време на време, когато възникнат нужди, главният дипломат на ЕС каза, че държавите-членки ще трябва да вземат решение скоро.

"Въпросът е: искаме ли да продължим да използваме този инструмент за въоръжаване на Украйна и как да поддържаме армиите на нашите партньори, например в Африка? Има много ангажименти“, посочва Борел.

"Искаме ли да продължим да бъдем глобален актьор? Тогава това струва пари и държавите-членки ще трябва да решат“, добави той.

Индустрията на ЕС на първо място

ЕС също така търси страни извън блока да се присъединят към усилията му, като поне Норвегия вече изрази интерес, а Канада потенциално желае да се присъедини.

Държавите-членки обаче са разделени относно това дали да включат страни извън ЕС в усилията, особено Франция, която се застъпва за използване на обединено финансиране за придобиване на произведени в ЕС боеприпаси.

Борел заяви, че първите 1 милиард евро могат лесно да бъдат усвоени от европейската индустрия, защото "имаме европейски производители, които могат да произвеждат този вид боеприпаси“.

В отговор на критиките, че едно европейско решение може да бъде изоставено от трети страни като САЩ или Обединеното кралство, които биха могли да доставят боеприпаси по-бързо, Борел заяви, че "ако има ясно търсене, подкрепено с пари, тогава [европейската] индустрия ще започне произвежда повече“.

"Фирмите се адаптират към търсенето – ако има ясно търсене, индустрията реагира. Ако това не е разрешимо търсене и не е ясно колко трябва да се произведе, те не са склонни да увеличат производствения си капацитет. Ето защо общите поръчки изпращат мощен сигнал към индустрията – това е нашето търсене“, добави той.