"От избирането на Володимир Зеленски за президент на Украйна изминаха шест години, но той все още се ужасява от полирания месинг и полилеите, които препълват кабинета му. Мястото наистина изглежда доста разточително, като стая, извадена направо от Мар-а-Лаго, и Зеленски сякаш не спира да се извинява за това, докато ме развежда из него една вечер през март. Казва, че би предпочел да се откаже от мебелите, да събори пиластрите и да използва бяла боя, за да скрие златните листове на тавана". Така започва обширната публикация на Саймън Шустър за Time, посветена на негово пътуване до Киев. 

"Фокус" представя откъс от текста и Шустър.

"Но, знаете ли, не сме имали много време за ремонти, особено през последните няколко години“, казва Зеленски на журналиста, визирайки войната. Само в задната част на кабинета му, зад украинската версия на "Решителния стол“ (солът на американския президент в Овалния кабинет), има място, което Зеленски чувства като свой дом - малка стая с единично легло и набор от картини, които сам е избрал. Те не са музейни експонати. На местния базар подобни могат да достигнат най-много няколкостотин долара. Но те са важни за президента заради това, което представляват.

На тази, която виси над леглото му, е изобразен руски военен кораб, който потъва в Черно море. На друга са изобразени украински войски, които наскоро се сражават на руска територия. Третата, любимата на Зеленски, показва Кремъл, обхванат от пламъци. "Всяка от тях е за победата“, казва той, когато се настаняваме в помещението, за да разгледаме картините. "Това е мястото, където живея.“

Но той не ме покани на обиколка. Основната му цел, доколкото разбрах, беше да разведри обстановката след неотдавнашното му посещение в Овалния кабинет - това, което се превърна във вирусна сензация за света и източник на тревога за страната му. В продължение на няколко безкрайни минути сутринта на 28 февруари президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс се бяха скарали на Зеленски, наричайки го неблагодарен, слаб и опасен, докато премълчаваха опитите му да отвърне. "Ти не държиш картите“, заяви Тръмп на Зеленски. "Вие играете на хазарт с Трета световна война!“

По съвет на хора, на които има доверие, Зеленски избягва да говори за епизода, тъй като не иска да задълбочава дипломатическата криза, която заплашва да му струва не по-малко от съществуването на страната му. Стандартният му отговор на въпроси за това е: "Нека оставим това на историята“. Дори сега той се надява да обърне страницата и да продължи напред. Но инстинктите му рядко му позволяват да мълчи дълго за нещата, които го притесняват, което отчасти го вкара в неприятности с Тръмп.

Зеленски казва, че на тази среща е планирал всичко. Бил е в Белия дом няколко пъти по време на войната. Но това щеше да бъде първата му среща с Тръмп в Овалния кабинет и тя щеше да отбележи критичен момент в усилията на Тръмп да наложи мирно споразумение в Украйна. За да направи впечатление, Зеленски решава да донесе набор от подаръци. Тяхната цел била да пречупят всякаква неприязън, която президентът на САЩ изпитвал към Украйна, и да разсеят това, което Зеленски смятал за влияние на руската пропаганда върху Белия дом.

Един от подаръците се вписваше в една зараждаща се традиция от ерата на Тръмп, при която гостите носят блестящи символи на своето уважение и вярност. В неотдавнашен пример Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, подари на Тръмп златен пейджър, посветен на взривните устройства, които Израел използва, за да убие или рани хиляди свои врагове миналата година в Ливан. Владимир Путин отиде по-далеч, като поръча маслена картина на Тръмп и я изпрати този месец в Белия дом. В случая на Зеленски подаръкът е още по-бляскав: шампионският колан на неговия приятел Александър Усик, който притежава световната титла по бокс в тежка категория.

Когато заема мястото си в Овалния кабинет, Зеленски поставя колана на страничната масичка близо до десния си лакът, като планира да се протегне и да го връчи на Тръмп пред събралите се журналисти. Вместо това, когато започва телевизионният брифинг, Зеленски посяга към друг свой подарък. Това е папка с поредица от ужасяващи снимки, показващи украински военнопленници след престоя им в руски плен. Някои от телата са гротескно изтощени. По други има следи от изтезания. "Това е тежък материал“, заявява Тръмп, а лицето му потъмнява, когато взема снимките от Зеленски и започва да ги преглежда.

Според някои американски служители тези снимки са отбелязали момента, в който срещата се е объркала. Ако Зеленски бе предложил шампионския колан, жестът може би щеше да оправи настроението. Снимките имаха обратен ефект. Те сякаш повишиха бдителността на Тръмп, сякаш той бе обвинен за страданията на тези войници. Въпреки това и до днес Зеленски не съжалява за решението си да представи тези снимки. Той се е опитвал да достигне отвъд транзакционните инстинкти на Тръмп, отвъд нуждата му от ласкателства, и да се обърне към Тръмп като към човешко същество. "Той има семейство, близки, деца. Той трябва да чувства нещата, които чувства всеки човек“, казва Зеленски. "Това, което исках да покажа, бяха моите ценности. Но след това, добре, разговорът тръгна в друга посока.“

Една от най-болезнените размяна на реплики в Овалния кабинет се случва в края на срещата, когато Зеленски пита дали Джей Ди Ванс е посетил Украйна по време на войната. И двамата знаеха, че не е, а Ванс отвърна, че не се интересува от "пропагандните обиколки“ на Зеленски.

Оскърблението сигурно е било болезнено. По време на инвазията политиката на Украйна е била да насърчава гостите да видят отблизо разрушенията ѝ. Зеленски често води посетители в болници, пълни с ранени войници, в руини, причинени от ракетни удари, или в масови гробове, които руските сили оставят след себе си. Откакто Тръмп встъпи в длъжност през януари, пратениците на Белия дом се стараят да избягват подобни екскурзии. Но Зеленски продължава да е убеден в тяхната стойност за дипломацията и екипът му ме покани да направя такава екскурзия в деня на интервюто ни.

Късно сутринта президентският конвой отпътува от офиса на Зеленски към западните покрайнини на Киев и се спира в село Мошчун. Преди руската инвазия населеното място е наброявало около 800 души, а славата му се дължи на факта, че в началото на кариерата си като актьор и комик Зеленски е снимал тук един от най-популярните си ситкоми. Сега в цяла Украйна Мошчун е известен като селището, в което руският опит за превземане на Киев се проваля.

Битката, която бушува в околните полета и гори в продължение на 23 дни в края на февруари и март 2022 г., е може би най-значимата в Европа след Втората световна война. Ако тя бе завършила по друг начин, руснаците може би щяха да успеят да обкръжат Киев, да свалят Зеленски, да погълнат по-голямата част от Украйна и да преначертаят картата на Европа. Вместо това стотици руски командоси бяха избити при Мошчун от разкъсана смесица от украински войници, полицаи, национални гвардейци и обикновени цивилни, някои от които въоръжени само с ръчни гранати и ловни пушки.

"Нашите воини в Мошчун имаха числено превъзходство 13 към едно“, разказа Зеленски. Това не е пропаганда - твърди той. "Това е факт.“

Изминали са три години, откакто Русия загуби тази битка, и ние сме дошли да отбележим годишнината. По този повод канцеларията на местния губернатор е подготвила изискана церемония с военен оркестър и почетен караул, застанали нащрек, а щиковете на пушките им проблясват на слънцето. Бойното поле, където са загинали най-малко 125 украинци, е окичено със знамена, на някои от които пишеше: "Украйна или смърт“.

Докато чакахме церемонията да започне, отиваме до една дървена барака, където няколко жени продават военни сувенири - малки джуджета, украсени с камуфлаж и гилзи от куршуми. Един от служителите на Зеленски се приближава до мен и си спомня как е изглеждала тази сцена през предишните години, на първата и втората годишнина от битката. "Изглеждаше по-реална“, прошепва той.

Може би Ванс е имал право. Трудно е да се отграничи тържествеността от пропагандата. С течение на времето пресните рани се превръщат в стари белези. Бойните полета се превръщат в мемориали и кичът започва да се прокрадва. Пейзажът около Зеленски безспорно изглежда режисиран, когато той минава покрай почетния караул и поставя венеца на стойката му. Непосредствеността на събитията е избледняла и това усложнява дипломатическото предизвикателство, пред което е изправен Зеленски на този етап от войната.

Оцеляването на страната му зависи от способността му да поддържа подкрепата и симпатиите на чуждестранните съюзници. Но тъй като войната се превръща в смъртоносна рутина, за него става все по-трудно да задържи вниманието им и да задържи хора като Тръмп на своя страна.