Последната скандинавска страна, която се присъедини към алианса, все още чака Турция и Унгария да разчистят пътя ѝ, пише френската редакция на Euro News.

Във вторник Швеция се доближи до присъединяването си към НАТО, след като комисията по външни работи на турския парламент даде зелена светлина на протокола за присъединяването на скандинавската страна към военния алианс.

След 19-месечен отказ изглежда, че целият парламент ще гласува по въпроса през новата година. Депутатите трябва да се върнат от ваканция на 15 януари.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган оттегли възражението си срещу членството на Швеция по време на срещата на върха на НАТО през юли, но му отне няколко месеца, за да изпрати законопроекта в парламента за ратификация, и седмици, за да даде съгласието си парламентарната комисия.

Дълго отлаганият протокол сега трябва да бъде одобрен от цялата Генерална асамблея и предстои да видим колко бързо въпросът ще бъде разгледан от парламентарната трибуна.

Швеция и Финландия се отказаха от продължилия десетилетия неутралитет и поискаха членство в НАТО на фона на засилените опасения за сигурността след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

По-рано тази година Финландия стана 31-ият член на НАТО, след като парламентът на Турция ратифицира кандидатурата ѝ.

Защо се стигна до забавянето?

Противопоставянето на Турция на шведското членство в НАТО произтича от убеждението ѝ, че скандинавската страна е твърде мека към поддръжниците на кюрдските бойци и други групи в Швеция, които Анкара разглежда като заплахи за сигурността.

Сред тях са хора, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), която води 39-годишно въстание в Турция, както и хора, за които се твърди, че са свързани с опита за преврат срещу Ердоган през 2016 г. Други са критици на турския лидер.

Някои наблюдатели предупреждават, че отстъпването пред исканията на Анкара може да подкопае суверенитета на Швеция, както и правата на тези, които Ердоган иска да екстрадира в Турция.

Миналата година Турция, Швеция и Финландия постигнаха споразумение за справяне с опасенията на Анкара по отношение на сигурността, а впоследствие Стокхолм предприе стъпки за затягане на антитерористичните си закони, като подкрепата за екстремистки организации се наказва с до осем години затвор.

Но поредица от антитурски и антиислямски протести в Стокхолм, някои от които включваха изгаряне на Корана, разгневиха правителството на Ердоган и турската общественост.

Въпреки че шведското правителство осъди демонстрациите, Турция разкритикува Швеция, която има строги закони за защита на свободата на словото, за това, че е позволила прояви на антимюсюлмански настроения.

Какво се е променило?

Докато Швеция засили антитерористичните си закони, за да отговори на опасенията на Анкара за сигурността, НАТО се съгласи да създаде специален координатор за борба с тероризма и назначи на този пост помощник-генералния секретар Том Гофъс.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на срещата на върха на алианса през юли, че Швеция се е съгласила "да подкрепи активно усилията за съживяване на процеса на присъединяване на Турция към ЕС".

Стокхолм обяви, че ще се стреми към подобряване на митническия режим и ще предприеме стъпки за въвеждане на безвизово пътуване в Европа за турските граждани.

През 2018 г. преговорите за членство на Турция в ЕС се оказаха в застой заради отстъплението на страната от демократичните процеси и лошите резултати в областта на правата на човека.

По-рано този месец Ердоган открито свърза членството на Швеция в НАТО с усилията на Анкара да закупи произведени в САЩ изтребители F-16. Той също така призова Канада и други съюзници от НАТО да отменят оръжейното ембарго срещу Турция.

Някои западни държави забраниха износа на оръжия за Турция през 2019 г., след военното ѝ нахлуване в Северна Сирия, което страната предприе срещу кюрдските милиции.

По време на дебатите в парламентарната комисия във вторник опозиционният законодател Огуз Каан Салич зададе въпроса дали правителството е получило гаранции от Съединените щати относно продажбата на F-16.

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън подкрепя искането на Турция за F-16, но много членове на Конгреса на САЩ са категорично против продажбата на оръжие на Турция, която иска да закупи 40 нови изтребителя F-16 и комплекти за модернизация на съществуващия си флот.

Какво ще се случи по-нататък?

Одобрението на парламентарната комисия проправя пътя за обсъждане и ратифициране на протокола за присъединяване на Швеция от Общото събрание. След това той ще трябва да бъде подписан от Ердоган, за да влезе в сила.

Не е ясно кога цялата асамблея ще обсъди законопроекта.

Управляващата партия на Ердоган и нейните съюзници имат мнозинство в 600-местния парламент.

Въпреки това турският президент заяви, че решението е в ръцете на законодателите. Националистическите съюзници на управляващата му партия продължават да са недоволни от членството на Швеция и обвиняват членовете на НАТО в безразличие към заплахата, която ПКК представлява за Турция.

Тази седмица кюрдски бойци се опитаха да проникнат в турска база в Северен Ирак и убиха 12 войници в двудневни сблъсъци.

Ислямистките партии, разочаровани от мълчанието, което според тях западните държави проявяват към военните действия на Израел в Газа, могат да гласуват против законопроекта.

Унгарският фактор

Унгария, единствената друга страна от НАТО, която се въздържа от присъединяване на Швеция, не е обявила кога ще ратифицира споразумението.

Управляващата в Унгария партия "Фидес" - ръководена от популисткия министър-председател Виктор Орбан, който е смятан за един от единствените съюзници на руския президент Владимир Путин в ЕС - спира кандидатурата на Швеция за НАТО от юли 2022 г., като твърди, че шведските политици са изрекли "откровени лъжи" за състоянието на унгарската демокрация.

Въпреки това нито Орбан, нито неговите висши служители са посочили какъв вид обезщетение изискват от Стокхолм, за да разсеят резервите си относно присъединяването на Швеция към военния съюз.

Някои критици твърдят, че Унгария използва потенциалното си право на вето по отношение на присъединяването на Швеция като инструмент за постигане на отстъпки от страна на Европейския съюз, който замрази милиарди средства за Будапеща поради опасения, свързани с правата на малцинствата и върховенството на закона.

Унгарските официални лица неведнъж са заявявали, че страната им няма да е последната членка на НАТО, която ще подкрепи кандидатурата на Швеция. Но стъпката на Анкара към ратификация подсказва, че времето за по-нататъшни забавяния може би изтича.

Някои опозиционни политици в Унгария, които настояваха за незабавно одобрение на шведската кандидатура, смятат, че партията на Орбан следва графика на Анкара и ще гласува за одобрение, след като стане ясно, че Турция ще направи същото в най-скоро време.