Западни служители заявиха в Давос в сряда, че са отворени към идеята за конфискуване на руски активи на стойност 300 милиарда долара, за да помогнат на Украйна, но предупредиха, че дяволът е в правните детайли и че дори да може да се направи, няма да е панацея за Киев, пише Reuters.

След като президентът Владимир Путин изпрати войски в Украйна през 2022 г., Съединените щати и техните съюзници забраниха транзакции с руската централна банка и финансовото министерство, блокирайки около 300 милиарда долара суверенни руски активи на Запад.

Страните от Г-7 обсъждат евентуално конфискуване на замразените руски активи, въпреки че някои членове на Г-7 имат опасения относно прецедента, механизма и потенциалното въздействие от предприемането на такава стъпка срещу активите на централната банка.

"Първото нещо, което знаете, е, че много адвокати трябва да се включат. Никакви решения не са взети“, заяви Пени Прицкер, специален представител на САЩ за икономическото възстановяване на Украйна, пред панел в понеделник. "Ако бъде взето решение, то в крайна сметка ще бъде колективно. Погрешно е схващането да се мисли, че това ще бъде панацея. Има реални усилия, но ние сме далеч от заключение“.

Русия, която не беше представена в Давос, предупреди, че конфискацията на тези активи би противоречила на принципите на свободните пазари и Кремъл предупреди, че ще конфискува американски, европейски и други активи в отговор на подобен ход.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън миналата година изрази загриженост относно значителните законови пречки пред конфискацията на замразените руски активи, но напоследък прегърна проучването на идеята в среда на по-строго финансиране.

Друга загриженост, изразена от някои високопоставени западни служители, е, че конфискуването на руски активи, инвестирани в държавни облигации, деноминирани в евро, щатски долари и британски лири, може да подкопае желанието на централните банки да съхраняват резерви помежду си.

Лъвският дял от активите - основно ценни книжа, в които Руската централна банка е инвестирала - са замразени в Euroclear, депозитар, базиран в Брюксел.

Белгийският премиер Александър Де Кроо разясни пред Ройтерс, че не се противопоставя на конфискацията на замразените активи, но трябва да има ясен механизъм.

"Ние не казваме "не" на конфискацията на активи. Но трябва да работим върху механизъм. Например, те могат да бъдат използвани като обезпечение за набиране на средства за Украйна", посочи Де Кроо.

"Отворени сме за по-нататъшни дискусии и сме готови да участваме в решение за намиране на правна основа за тези трансфери към Украйна, без да дестабилизираме световната финансова система“, заяви той.

Някои ценни книжа падежират и следователно се конвертират в пари - сделка, която се облага с 25%, каза той.

"Ако има някакви облагаеми приходи, ние ще ги изолираме, за да могат да отидат в Украйна“, посочи още Де Кроо пред Reuters в Давос. По думите му, данъкът върху замразените активи възлиза на около 1,3 милиарда евро през 2023 г., а през 2024 г. ще възлезе на около 1,7 милиарда евро.