Международният ден на жената, с който отбелязваме социалните, икономическите, културните и политическите постижения на жените, се празнува по целия свят с подобаващи събития, конференции, фестивали и представления. В Израел обаче тази година ще се организира възпоменание, но не и честване на Международния ден на жената, пише заместник-посланикът на Израел в България Наама Леви в материал, изпратен до редакцията на "Фокус".

Събитията от 7 октомври повдигнаха много въпроси за статута на жените, връзката между проблемите на жените и политическите програми и най-важното – за глобалната солидарност с жените жертви.

В онзи ужасен ден хиляди терористи нахлуха в повече от 30 общности в Южен Израел. Те са били обучени от Хамас да убиват, измъчват и отвличат израелци и да преследват по-специално жени и момичета с цел изнасилване и сексуално осакатяване.

До края на деня над 1200 души бяха убити, а 253 мъже, жени и деца бяха отвлечени в Газа. Цели семейства са били измъчвани и изгаряни живи в домовете си. Младите участници в музикалния фестивал Nova са били преследвани с часове. Много от тях са станали жертви на неописуемо сексуално насилие. По-голямата част от жертвите на сексуалните престъпления на Хамас, които включват групови изнасилвания, не оцеляват, за да разкажат историята си.

Използването на изнасилването като военно оръжие е военно престъпление и може да се счита за престъпление срещу човечеството. Вдъхновени от подобните им радикални ислямистки групировки, включително ИДИЛ в Сирия и Боко Харам, Хамас използва сексуалното насилие като тактика, която има за цел да унижава, измъчва и в крайна сметка да подчини цивилно население, като пречупи духа му.

И все пак удивително е, че по целия свят твърде много заинтересовани страни – включително международни организации, групи, които твърдят, че се борят за правата на човека, академични институции и женски групи, основани, за да бъдат глас за жертвите на сексуално насилие – отказаха да се застъпят за израелските жертви.

Макар оглушителното им мълчание да беше достатъчно лошо, наскоро последва пълно отричане на престъпленията на Хамас, въпреки многобройните доклади от независими и много надеждни източници. Отричането бързо се превърна в обвиняване към жертвите, като заличи всякакъв напредък, постигнат от движението #MeToo. Необяснимо за всеки рационален и морален човек, някои дори изразиха съпричастност с нападателите и оправдаха действията си.

В светлината на това насилие над израелски жени, тази година не планираме да отбележим Международния ден на жената като празнично събитие. За разлика от предишни години, многото постижения на Израел по пътя към равенството между половете няма да бъдат отпразнувани, а предизвикателствата пред нас няма да бъдат обсъждани.

Вместо това, както се случва всеки ден след масовите убийства на 7 октомври, и на 8 март мислите ни ще бъдат с нашите сестри, държани в плен в Газа, подложени от извратените терористи на Хамас на най-ужасните условия, които можем да си представим.

И все пак от дълбините на това необятно море от тъмнина са успели да се появят няколко ярки светлинни лъча и вдъхновение.

Отличителната уязвимост на жените и момичетата по време на въоръжени нападения беше изложена на показ в този ден, но на показ е и силата на жените на Израел.

Млади и стари смело се бориха за живота си и за спасяването на семействата си. Други успяха да спасят себе си и децата си от зверствата или да поведат силите, които отблъснаха тежко въоръжените терористи от израелските общности и армейски бази.

Въпреки че в Израел винаги е имало задължителна военна служба както за мъже, така и за жени, и жените са заемали ключови постове в армията, не е тайна, че много военни позиции не бяха отворени за тях. Сега, след невероятно смелите действия на израелските жени на 7 октомври и след това като войници и резервисти, въпросът за жените на бойни постове вече не е под съмнение.

Освен това има тихи актове на смелост, които може да останат незабелязани, но са също толкова похвални. Майките, които сплотяват семействата след евакуацията от граничните общности преди пет месеца, оцелелите от фестивала Nova, които показват невероятна сила на духа, докато изграждат живота си наново, съпругите, които се борят ежедневно, докато съпрузите им са на активна служба, и майките, които мълчаливо се молят да не чуят почукване на вратата с непоносима вест, че детето им е било убито в битка.

Списъкът е безкраен, но със сигурност трябва да включва заложниците в Газа, като жените, които са жертвали оскъдните си дажби, за да нахранят собствените си деца, както и други млади заложнички, отделени от родителите си. Заслужава да се споменат онези жени, които са били освободени, но вместо да се концентрират върху собственото си възстановяване, се борят за свободата на своите съпрузи, синове и братя, които остават в тунелите на Хамас. И не трябва да забравяме жените, които рискуват да се сблъскат с гнева на похитителите си, но се опитват да подкрепят сестрите си, които продължават да бъдат сексуално насилвани в Газа.

Сърцата ни са изпълнени с мъка, тъй като млади жени и майки все още са държани в плен от Хамас. Светът трябва да се присъедини към нас, докато ние крещим с техния вик, а международните женски организации трябва да бъдат в челните редици на борбата за тяхното освобождаване. Отговорност на всички нас е да помогнем за връщането на тези жени у дома.

Престъпленията, извършени на 7 октомври и тези, които продължават в тунелите на Газа в момента, са неотложни въпроси не само за израелските жени, но и за всяка жена. Когато международната общност, академичните среди и женските групи мълчат пред тактическото използване на сексуално насилие или шокиращо се опитват да го оправдаят, използвайки извратени политически или идеологически твърдения, те легитимират изнасилването като терористично оръжие. Те застрашават жените по целия свят. Това трябва да спре.

08.03.2023 г.                                                                                              Наама Леви

Гр. София                                              Заместник-посланик на Израел в България